Корупцията се шири из медиите, алармира проучване

Разследващата журналистика в българските медии е рядкост, докато автоцензурата процъфтява, показва проучване на"Балкански медиен барометър: България 2012", изготвено от Фондация "Фридрих Еберт".

Според изследването корупцията е широкоразпространена, а формите й са най-различни -  от приемането на скъпи подаръци до директни плащания, отбеляза Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация". Проучването е направено през април тази година в четири области и отразява гледната точка на медийни експерти, журналисти и неправителствени организации.

Професионалните стандарти в българските медии са една от четирите области. Според проучването Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация.

Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражираните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него. Тук се появява и проблемът с корупцията. Според Орлин Спасов проблемите в журналистиката често произтичат от самата професионална общност, която не е готова да отстоява докрай свободата си.

Проучването показва че формално има добра законова защита на основните човешки права и свобода на медиите и нормативните актове на ЕС в тази област имат пряко действие в България. Въпреки това обаче, практиката е съвсем различна, защото законовите положения трудно намират реализация в ежедневната работа на медиите.

Правораздавателната система е в дълбока криза и не насърчава спазването на законите, констатира Спасов.

В анализът е включена и темата за разнообразие, независимост и устойчивост на медийната среда. Има изобилие на съдържание, което обаче не означава разнообразие, алармира изследването.

Качеството също е дефицит, като доминира "жълтото" съдържание, добави Спасов. Друг проблем е неравнопоставеност в разпространението, контролирано от няколко ключови играча.

Концентрацията е сериозна заплаха, но е трудно проследима поради липса на яснота кой е реалният собственик на една медия.

Следващият кръг от обсъдени проблеми засяга медийната регулация и обществените електронни медии, като БНР и БНТ са определени като най-балансираните и качествени медии, въпреки че субсидирането им от държавата ги прави до известна степен зависими.

Констатирани са опити за постепенно обезличаване на двете медии в полза на частните оператори.

Относно медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с лобистки привкус.

Сред основните проблеми на регулатора СЕМ е откроен недостатъчният контрол върху спазването на програмите схеми и липса на достатъчно санкции при промяна на съдържанието на програмите.

Участниците в медийния барометър не очакват радикални жестове за промяна нито от държавата, нито от собствениците на медиите.