Дете, измолено от Бога

Мария е работила като детегледачка в продължение на 21 години в Дома за медико-социални грижи „Св. София“. Има сърце за децата. Тя самата се определя като щастлив човек, а сега – щастливо пенсионирана. Преди една година приютява в дома си 5-годишно момиченце със 100-процента инвалидност. И се грижи за него 24 часа в денонощието.
Много хора биха се запитали: Защо? Но ако чуят благия глас на жената, докато разказва за малкото момиченце, ще си отговорят сами.

На бял свят

Първа градска болница в София. Датата е 7 септември 2007 година. В родилното отделение проплаква момиченце, което по-късно назовават Симона. Името означава „измолен от Бога“.  Ден по-късно, на 8 септември, Симона вече е без майка. Тя е избягала от родилното отделение, оставяйки детето си на произвола на съдбата.
Евентуална причина за решението й е фактът, че бебето се ражда с усложнения. Изследвания още не са направени, нито пък има изречена диагноза, но видът на новороденото подсказва, че състоянието му не е добро. Може би родната майка – здрава жена с втора бременност и проведени редовни прегледи по време на бременността – се е уплашила. Но никой не може да знае със сигурност, защото тя никога не е поискала да даде обяснение.
По наблюдения на Юлия Ангелова, социален работник към фондация „За нашите деца“, броят на родителите, които изоставят болните си деца, е все още голям.
След обстойно направени прегледи малката Симона получава диагноза: детска церебрална парализа, остеопороза, сколиоза, слепота, епилепсия. 100 процента инвалидност.

Добре дошла в дома за деца, лишени от родителски грижи!

Симона не е навършила и месец, когато пристига в Дома за медико-социални грижи за деца „Св. София“.

„То беше сгънато като охлювче, като ембрион. Както е ембрионът в майката, така беше и след раждането. Главичката много малка. Страхувахме се да я пипнем, за да не я увредим още повече. Човек като я пипнеше и тя още повече се сгъваше“, спомня си Мария за първата си среща със Симона.
Тогава, преди 5 години, Мария все още е детегледачка в дома „Света София“ и се грижи за кърмачетата. Поради съображения за сигурност всички деца с тежки увреждания също остават в това отделение. За да не бъдат неволно наранявани от връстниците си.
„Всякакви лекари я преглеждаха, водена е на всякакви изследвания, на невролози, неврохирурзи, рехабилитатори. Всички бяха единодушни – за Симонка подобрение в здравословното й състояние няма да има.“, разказва социалният работник Юлия Ангелова, която се занимава със случая от години.

Детегледачката Мария съвсем несъзнателно започва да отделя повече време на Симонка -  оправя й всекидневния тоалет, взима я на ръце, пуска й музика, разказва й приказки. Когато Мария е в отпуск, състоянието на малката се влошава: „Спомням си  - бях в отпуск и не я бях виждала няколко дни. И колежките ми звънят: детето прави много гърчове. Като се върнах, действително видях, че не изглеждаше добре. Но като ми чу гласа и тя така въздъхна...от облекчение, че съм се върнала. И беше щастлива.“ 
Мария усеща, че малкото момиче се привързва към нея – успокоява се от присъствието й. И обратно – жената, която има дългогодишен опит с професионалното гледане на деца,  се привързва именно към сляпото момиче с обездвижено телце.

Нов живот за детето

Когато наближава времето, в което Мария да се пенсионира, тя осъзнава, че няма да вижда Симона толкова често. Затова взима кардинално решение – за себе си, за семейството си и за детето, „измолено от Бога“.  Ще й стане приемна майка, ще я вземе у дома и ще се грижи за нея.
„Увреденето дете не намира път в живота. За него бъдещето е само едно легло и медицинска грижа. Когато реших да я взема, обсъдихме това с цялото ми семейство. Мъжът ми и децата ми бяха съгласни, въпреки че изпитваха известна несигурност и страх от предстоящото.“
След разговори със семейството, след многобройни разправии по институциите, които уж отговарят за това дете, Мария успява да я прибере у дома през зимата на 2011-а година.
На въпроса, придружен с недоумяващо изражение: Но как така решихте да се грижите за нея?, тя отговаря: „Всеки ме пита това, как да го обясня? Всяка от нас, работещите тук, се влюбва в някое дете. И когато я видях, толкова много ми хареса.“
„Ама тя е толкова хубава! Вижте я колко е сладка“, казва с умиление Мария и лицето й грейва, сочейки Симонка на няколко снимки. „Здравите деца ще се оправят, и в домовете се оправят. А то? То как да се оправи без грижа и внимание?“.

Вече 1 година у дома

Вече почти година Симона живее в семейството на Мария. Когато приемната майка има неотложен ангажимент, синът и снахата с удоволствие поемат грижите за 5-годишното момиченце.
Всеки ден се повтаря при семейството: сутрешен тоалет, хранене, взимане на лекарствата, разходка навън, ако времето го позволява, гледане на телевизия, дълги опити за приспиване. И достатъчна доза внимание за малката.
Социалните работници от фондация „За нашите деца“ следят живота на детето в новия й дом. Оказва се, че там, където медицината не може да помогне, помагат топлината и грижата на една истинска майка.
„Тя беше със свити крайници, не можеше да се отпусне. Не можеше да хваща нищо. Благодарение на тази намеса, на тази индивидуална грижа, тя вече държи дрънкалка! Което е страхотно постижение за процента на инвалидност, който тя има. Може и да гука. Може да седи макар и с помощта на възглавници. Това е немислимо в една институция. В рамките на тази година детето се научава да общува - по свой си начин - но умее“, хвали се Юлия Ангелова с напредъка на болното дете.
В 4-те години в Дома за медико-социални грижи детето едва качва нужните килограми за възрастта си. Нейната втора (и истинска) майка гордо разказва, че откакто Мони е при нея, наддала 5 килограма и половина: „Взех я 8 килограма, сега е 13 килограма и половина ! Ами порасна моята Симонка!“

Бъдещето

Черната статистика показва, че България е на първо място в Европа по брой изоставени бебета. Само за 2011-а година в Домовете за медико-социални грижи в страната са изоставени 2508 деца. Повече от половината от тях са изоставени още в родилен дом. По последни данни от юни 2012-а година в момента децата в домове са 4755. А не толкова черната статистика показва, че все повече семейства се решават на стъпката да станат приемни родители.

“Вярно е, че за децата в домовете се осигурява храна, място за спане, играчки. Но топлината, нежността, индивидуалната грижа, контактите с другите са силно ограничени! Особено за такива деца като Симонка, при които социализацията е много трудна, даже невъзможна. Ако тя беше останала в дом за деца, просто щеше да съществува. Не да се развива, а да съществува.“, споделя социалният работник от фондацията.
Може ли да се каже, че Симона, детето със 100 процента инвалидност, е дете с късмет заради срещата си с Мария?

За бъдещето на 5-годишното момиченце Мария е категорична: „Искам просто да е здрава, доколкото може. Да се гледаме, след това...Не знам. Но ще остане в семейството ни! През ума не ми минава да я върна отново в дом.“

Какво ти дава сили да продължиш да се грижиш за нея, е последният ни въпрос към майката.
„Може в очите на другите тя да е дете с увреждания, да е пълен инвалид. Но на мен тя ми дава такава топлина, такава обич, която само аз мога да усетя.“