Когато децата са просто стока

"Децата са стока". Изречение, което ужасява почти всеки човек. Кой може да си представи, че те могат да носят милиони на престъпната индустрия?

Трафикирането на деца в чужбина генерира огромни приходи за организирана престъпност по няколо схеми – просия и кражби, сексуална експлоатация и продажба на новородени. Използването на децата като стока в момента изхранва цели фамилии, които ги използват.

Схемата е проста – при децата дори няма нужда от залъгване, най-много да се наложи да позалъжат родителите. Най-често обаче те са абсолютно наясно какво става. Изкарването зад граница на отвлечени деца е твърде трудно и рисковано, пълномощното дава сигурност и не буди подозрението на граничните власти.

Просия

Трафикът на деца с цел просия и кражби в Западна Европа стана особено мащабно явление, след като страната ни стана членка на ЕС. Малолетните и непълнолетни успяват да събудят съжалението на средната класа в страните от Западна и Централна Европа, освен това те не подлежат на наказателна отговорност.

При кражбите децата се разпределят на групи по две-три. Всяка групичка трябва да изпълни определен норматив – иначе следват наказания. По подобен начин седят и нещата с просията – всяко просяче трябва да изпълни определен “таргет“.

Децата, които са трафикирани, живеят по 10-ина на едно място. При тях винаги има възрастен, а дори и по време на “работа“ са под постоянен контрол. Неподчинението се наказва – глад, побои и мъчения.

Върху тях се упражнява и психически тормоз – заплахи срещу семействата им, близките им и най-често за живота на майките им. Нерядко трафикантите убеждават децата, че ако отидат в полицията, ще попаднат в затвора, защото са престъпници.

Те нямат документи, нямат пари, не говорят езика на страната, в която се намират, а често и нямат точна представа къде са попаднали.

Ако все пак имат късмет и бъдат изкарани от каналите за трафик, децата се оказват в омагьосан кръг. Властите на държавата, в която са трафикирани, ги предава на българските. Тук те са посрещнати от представители на “Социални грижи“ и транспортирани в домове.

Социалните служители обаче са длъжни да уведомят семействата на въпросните деца къде се намират те. А в най-честия случай именно майките и бащите им седят в основите на трафика.

Така омагьосаният кръг се затваря. Децата се връщат по домовете си, родителите им успяват да повлияят на психиката им, да ги убедят, че им мислят само доброто и отново да ги прекарат да “работят“ зад граница.

Продажба на новородени

В момента от продажба на бебета се препитават цели райони в България. Децата най-често заминават към Гърция.

Тук схемата е проста – бременна жена в затруднено положение разговаря със своя позната. Въпросната жена успява да я убеди да даде детето си. Честите фрази са “то ще бъде по-добре там“ и “семейството ще се грижи по-добре за него, ще му осигури хубав живот“. Бременната бързо решава, че това е най-доброто решение – детето ще живее добре, а тя ше получи солидна сума пари. “Загрижената“ позната също, разбира се, прибира солиден процент.

Тук проблемите с прекратяването на трафика на новородени са много. Често властите в Гърция не съдействат достатъчно на българските си колеги. Мнението, че “осиновителите“ всъщност не са направили нищо нередно битува сред голяма част от обществото у нас и зад граница. Трудно е да се открие и самото престъпление. Документите за осиновяването се изготвят изрядно. Шансовете на властите са само майката да съжали за решението си и да сигнализира или да бъдат хванати следите на цяла организирана група.

Все по-честа практика става и продажбата на яйцеклетки. В този случай жени се трафикират с цел да се вземат яйцеклетките им. В сегашния НПК това деяние не е криминализирано, но в проекта за промяна на кодекса е заложено криминализирането на продажбата на клетки и тъкани.

Сексуална експлоатация

Трафикът на непълнолетни и малолетни с цел сексуална експлоатация не е ново явление. В последните години трафикантите обаче избягват подобни рискове. Те предпочитат да “държат“ пълнолетни бели робини, които да изкарват в страни, където проституцията е разрешена – така поне на пръв поглед нямат проблеми с властите.

Трафикът на момичета, а понякога и момчета с цел сексуална експлоатация обаче си остава проблем. Непълнолетните най-често се прекарват към страни извън ЕС. Понякога документите им се подправят и ЕГН-тата им се фалшифицират, за да преминат по-лесно през граница.