Окаяните българи от Манхайм

Те търсят по-добър живот, но намират само повече страдание - имигрантите от България и Румъния в Манхайм. За тези хора в окаяно положение разказва Франкфуртер алгемайне цайтунг, цитиран от ”Дойче веле”.

"Дочух, че имало случай и 20 души да живеят едновременно в един апартамент, но не знам нищо повече", казва студентката Мария Пенчева.

В едно манхаймско кафене тя е разтворила два лаптопа пред себе си и подготвя документите си да кандидатства за стаж. Родителите на Мария са пристигнали в Германия преди години, тя самата говори български, но не е забелязала, как пристанищният квартал на Манхайм напоследък се изпълва с все повече пришълци от България и Румъния.

Статистиката сочи, че на 100 хил. жители на Манхайм се падат по 1 807 имигранти от южноевропейските страни-членки на Европейския съюз. След присъединяването на двете най-нови членки към Общността, броят на пристигащите в Манхайм румънци се е удвоил, а българите са вече пет пъти повече. Има седмици, в които пристигат по 200 души, но и такива на затишие. Това, според експертите, може да е знак, че притокът е направляван от банди.

По крайбрежната улица гражданите вече се оплакват от нарушения на реда, разхвърляни боклуци и паркирани не по правилата автомобили.

С истинските мащаби на драмата обаче са наясно само полицаите и служителите на градските власти - когато им се случи да посетят жилищата, в които са настанени пришълците, те откриват натрупани мърляви матраци, необезопасени кабели, разнебитени тоалетни или пък бебета, повивани в непосредствена близост до готварската печка.

"Социално недопустими условия" се нарича това на административен немски език. Собствениците на тези жилища, предимно от турски произход, взимат по 300 евро месечен наем за матрак. "Идват при нас и често водят преводач, който превежда грешно. Предоставят на бежанците подвеждаща информация, за да могат да ги поставят под натиск", разказва една от служителките в местното бюро по труда.

Някои от сградите вече са принудително опразнени от властите - поради това, че не е безопасно да се обитават. Междувременно регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци са вече 3 564, което обаче не им пречи да имат нищожни доходи.

След 5 години престой в Германия те получават правото да взимат помощи за безработни. Това създава големи затруднения на общинските власти в Манхайм, чийто разходи за безработни и без друго гонят сумата от 20 милиона евро годишно. Към това се добавят и разходите за отопление и настаняване - още 7 милиона.

Общинските власти не желаят да наблюдават безучастно този процес и вече са приели концепция за борба с миграцията в рамките на ЕС. Те са убедени, че няма да помогнат нито репресиите, нито ако заложат само на помощта за социална интеграция на тези хора. Затова са предприели друг подход - сътрудничество с другите градове със сходни проблеми. "Като градове се явяваме един вид интеграционни машини, но всъщност сме изоставени от ЕС сами на себе си", казва заместник-кметът на Манхайм Кристиян Шпехт.

Намеренията са за търсене на решение от две посоки - от една страна като се предприемат определени действия срещу наемодателите-експлоататори и бандите, които докарват хората, а от друга - като се предложат конкретни възможности за интеграция на новодошлите. Има опасения, че ситуацията ще се усложни още повече след 2014 година, когато ограниченията за българи и румънци на германския трудов пазар ще отпаднат напълно.

Пристигналите най-напред румънци и българи от турски произход са се ангажирали с брането на аспержи. Сега вече са ги последвали и семействата им - дошли от най-бедните села в двете страни. Мнозина са неграмотни, а дори и най-опърпаният матрак в Манхайм им изглежда по-обещаващ, отколкото оставането в родината. "Много от тези хора пристигат в социалните служби точно в деня, в който са изтекли петте години от престоя им тук и очакват да получат обезщетенията си за безработни. Това означава, че зад притока на хора има организирани структури", казва Кристиян Шпехт.

Повечето от новопристигналите живеят изолирано от местното общество. Това улеснява контрола им от страна на организираните структури, които са ги довели, се отбелязва в документ на общината. "Така се създава един вид паралелно общество, в което ние няма как да се намесим", казва Мартин Бол от местното полицейско управление.

В края на ноември градските власти опразниха принудително две мазета, населявани от българи и румънци. Наемодателите, които настаняват хората в помещения без дневна светлина, отопление и аварийни изходи, са безсъвестни престъпници, твърдят общинарите. Състоянието на друга сграда, в която живеели имигранти, било толкова тревожно, че градските власти били принудени да купят имота. "Така сградата вече няма да е на пазара, но това не може така да продължава", посочва заместник-кметът Кристиян Шпехт.