Липсата на реформи задуши пазара на труда през 2012 г.

Заради неефективното трудово законодателство продължават и проблемите при наемането на хора на срочни договори и договори на непълен работен ден, както и ангажирането на хора в специфични ниши на пазара на труда.

И в контекста на трудовите регулации и опитите за раздвижване чрез европрограмите се откроиха и първите феномени на пазара на труда у нас.

Феномените на пазара на труда

Експертите са категорични, че трябва да се гледа отвъд кризата, когато структурата на трудовия пазар вече ще е съвсем различна заради появата на няколко феномена, които се открояват още отсега. А именно - увеличаването на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.

Беше регистрирано и увеличение на неактивните лица на трудовия пазар - тези, които не търсят работа и не се регистрират в бюрата по труда. Беше отчетено и нарастването на огромната пропаст между реалната нужда на бизнеса от работна ръка и кандидатите за работа. Често разминаването идва от несъответствието между търсените критерии и квалификацията на свободната работна ръка.

Тенденцията ще остави цели отрасли без подготвени кадри до няколко години. Повечето от квалифицираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст, а се усеща липсата от качествени кадри, които да ги заменят, показа пазарът.

Успоредно с това се наблюдава увеличение на неграмотността на младите хора. А ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация. Очертава се сериозен “глад” за квалифицирани кадри до няколко години, което ще бъде една от най-отчетливите тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие.

Без ентусиазъм за 2013 година

Картината на пазара на труда за следващата година не е оптимистична, а и не очертава кардинални промени. Тревожно е, че не само бизнесът, но и управляващите съобщават за възможността още хора да изгубят работните си места. Безработните ще се увеличават, включително и при младежите.
Очаква се и нарастване на обезкуражените, които са продължително безработни и отчаяни да търсят работа. Пазарът на труда у нас ще затъва и заради очакването към безработните да се влеят и много съкратени през 2011 и 2012 година, тези чиито периоди на получаване на обезщетения за безработица изтичат.

И бизнесът, и управляващите са наясно, че страхът от безработицата, който беляза миналата година, се засили през настоящата, а за следващата 2013 година се очертава нова негативна тенденция - почти нулевите очаквания за разкриване на нови работни места, които да компенсират растящия брой на закриваните.

Засилва се и негативната тенденция на увеличаващия се брой обезкуражени, които не търсят работа години наред, отчаяни от неуспешните опити за това, или от условията, които работодателите предлагат.

Битката за работните места се изостри

През изтичащата година заетостта в България продължи да намалява драматично и то не само в частния сектор, но и стотици хора от държавни предприятия загубиха работата си заради липса на поръчки и фалити на предприятия.

През последните месеци от годината сериозно социално напрежение имаше в няколко големи предприятия, свързани със съкращения и неизплащане на възнаграждения. След ОЦК-Кърджали подобни проблеми възникнаха във ВМЗ-Сопот и завод Арсенал.

България е държавата от ЕС с най-силен спад на заетостта, показаха данните на европейската статистика, която ни постави на първо място в Европейския съюз по спад на заетостта през второто тримесечие.

Доходите – изядени от инфлацията

Дебатът за доходите беше изместен от темата за липсващите работни места, въпреки че ръстът на инфлацията „изяде“ замръзналите възнаграждения. Бизнесът обаче мълчи, защото е добре известно е, че при икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено се запазват непроменени дълъг период от време, или се понижават.

А иначе доходите, които държавата регулира, като минималната работна заплата, пенсиите и социалните плащания, донесоха ново разочарование. За първи път през тази година обезщетението за майчинството остава под прага на бедност у нас.

Пенсиите бяха символично увеличени, а споровете за повишаването на минималното възнаграждение на 310 лева отново предизвикаха разнопосочни коментари. В крайна сметка и по този показател България остана на опашката в Европейския съюз, ни показа Евростат.

Евросредствата - неуспешен опит за раздвижване на трудовия пазар

През годината бяха разкрити нови схеми по програмата за човешките ресурси, беше засилена рекламната кампания на програмата и сред работодатели, и сред кандидати, но ефектът остана почти незабележим.

Трябват ни постоянни работни места, алармираха работодатели и изразиха опасение, че държавата набляга на европейските програми за заетост и разчита на еврофондовете за разкриването на работни места. А създаването им не се постига само с парите от фондовете. Истината е, че оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и проектите на социалното министерство осигуряват временни работни места, при това за нискоквалифициран труд. А тези проекти по никакъв начин няма да укрепят пазара на труда.

Целият обзорен материал за пазара на труда в България четете в Investor.bg