Образованите българи са по-склонни към дискриминация на ромите

Ромите продължават да са маргинализирани в България. Това пише журналистът и един от ръководителите на аналитичния център „Foreign Policy in Focus” - Джон Фефър на интернет страницата на центъра.

Според него много промени са се случили в Източна Европа през последните 22 години. Но за този период една конкретна група не може да се похвали с подобрение и напредък. Нивото на безработица сред ромите остава твърде високо.

Достъпът до образование, здравеопазване и други социални услуги е ограничен, представителството на етническата група в политиката и бизнеса е минимално, а дискриминацията спрямо тях остава широко разпространена.

При обиколките си и в непринудени разговори из четири страни от Югоизточна Европа Джон Фефър чува едни и същи стереотипи за ромите отново и отново. Изненадващото е, че тези, които продължават да поддържат негативни стереотипи за ромите, са високообразовани хора, които „би трябвало да са запознати повече с проблемите при малцинствата“.

„Проведохме проучване, което показва, че по-образованите хора наистина подхождат по-дискриминативно. И става въпрос за хора с висше образование. А това е нелепо. Все пак, ако имаш добро образование, това значи, че  си учил в смесена среда и би трябвало да знаеш много повече за разнообразието и за културния плурализъм“, споделя Мария Методиева от Институт „Отворено общество“, който се занимава с интеграцията на ромите в България.

Усилията за десегрегация на училищата и смесване на ромски и неромски деца в класните стаи срещат пълен отпор, пише още Джон Фефър.

Ромите продължават да бъдат маргинализирани. Живеят накуп в бедни квартали в градове като Пловдив. И дори успешни роми като журналистката Виолета Драганова, които открито показват произхода си, се сблъскват с дискриминация, която е същата и спрямо не толкова успешните „братя и сестри“.

Според Джон Фефър програмата на институт „Отворено общество“ за интеграция на ромите в България има някакъв положителен ефект, но не достатъчно ефективен. Програмата успява да позиционира млади роми в международния бизнес, но не и в българския.

Европа отпуска милиони евро за затваряне на пропастта между ромите и останалото общество на Стария континент. Десетки конференции и проучвания са проведени, направени са и документални филми.

Налице са някои видими постижения - проблемите на ромите са станали по-видими.

Тези обаче, които работят в името на интеграцията, лесно се обезкуражават, когато се сблъскат с постоянната и силно изразена дискриминация.