"Прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за тебе аз отивам!"

Преди 140 години Апостолът на свободата Васил Левски увисна на бесилото. Пред паметника на великия българин в София тази вечер ще се състои  церемония – поклонение.

В края на 1871 г. Васил Левски създава гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна вътрешна революционна организация и избира за неин център Ловеч, разказа за БТА уредникът в Регионалния исторически музей в Ловеч Теодор Тончев.

За последен път в Ловеч Васил Левски е бил на рождественските празници на 26 декември 1872 г., но е трябвало е да дойде по-рано. На 10 декември прехвърлил Балкана, когато получава индикации, че в Ловеч го грози опасност, че има предателство. "Това са инсинуации, чиято цел е Левски да не идва в Ловеч, за да не компрометира комитетските дейци", разказва историкът. Вината се хвърля върху поп Кръстю.

От 10 до 25 декември, когато идва в Ловеч, Левски стои в тайна къща, която изследователите търсят и до днес. Според някои тя е в Стремската долина, други считат, че е в района на Троянския манастир - къщата на Найден Хасъмски, други я търсят в Микре. Има и такива, които предполагат, че той през това време е в Ловеч, в къщата на Никола Сирков, но не се издава пред своите съратници и сподвижници и симулира, че е далеч. Според друг изследовател е една от колибите в ловешките лозя.

Историкът от ловешкия музей припомня, че целта е Левски е да прибере архива и да го отнесе в Букурещ. Там той е трябвало да вземе участие в проектираното събрание на БРЦК, което да насрочи дата за евентуално всеобщо българско въстание.

Пристигайки в Ловеч, той отива в къщата на Никола Сирков, където се съхранява архивът. Зашиват го в самара на един кон. Никола Сирков уговаря своя братовчед Никола Цвятков да придружи Левски до Велико Търново. Освен това изпраща Христо Цонев - Латинеца, който е държател на Къкринското ханче, да го отвори и да посрещне Левски. "Никола Цвятков, на когото дължим информацията за последното пътуване до Ловеч, твърди, че Левски е успял да се снабди с тескере (документ за самоличност на ловчански гражданин-кръчмар). Никола Сирков отчита на Левски три хиляди гроша комитетски пари за оръжие, които са обърнати в злато, в лири", разказва уредникът. На 26 декември преди Левски да отпътува, посещава къщата на Величка Хашнова. Искал е да се срещне с поп Кръстю, но събралите се там съратници му казали, че не може, защото около къщата му патрулират заптиета.

В рамките на два дни Левски отива в крайния квартал "Дръстене", минава през "Вароша" и отива в долния край, от там тръгва по стария севлиевски път. Пред него вървят младежи, водени от Христо Поплуканов, които наблюдават обстановката по пътя, уж че играят на топчета. Никола Цвятков тръгва по стария път, известен като чилийския, който в един момент се съединява със севлиевския път.

Левски и Никола Цвятков се събират, като Цвятков язди коня, в чийто самар се намира архивът, а Левски върви пеш. Пътуват за Къкрина. На шест километра от Ловеч, в местността "Пази мост" срещу тях идват две турски заптиета. Това става в късния следобед. При тази среща полицаите забелязват първо Никола Цвятков. Левски се отклонява встрани на пътя. Те питат кой е този човек. Цвятков отговаря "Кой знае?". Тогава питат Левски: "Ти кой си?". Левски казва: "Аз отивам на лозето си" и накрая завършва: "От Ловеч съм". С това срещата е приключила, разказа уредникът в Регионалния исторически музей в Ловеч Теодор Тончев.

Към 18.00 часа пристигат в Къкринското ханче и заварват къкринци, които се веселят с чаша в ръка. Латинеца им представя Левски като Христо Иванов - Големия. "Груба грешка. Той е къкринец и дори се оказва, че е кръстник на децата на един от посетителите. Левски все пак успява да се измъкне от ситуацията", допълва историкът.

След като си заминават посетителите на хана,Христо Цонев - Латинеца, Никола Цвятков и Левски остават да вечерят, правят план за следващия ден. Латинеца им обещава,че ще ги преведе през обходни пътища. В полунощ Никола казва на Левски да стават и да тръгват, но той отказва, към 2.30 стават. Латинеца излиза да търси два коня. След това на вратата на ханчето се чука и когато Никола отива да отваря, чува гласа на същото заптие, което са срещнали предния ден при Пази мост.

Левски тръгва да бяга през задния вход и се насочва към врата, която е от плет. За да не скърца, той тръгва да прескача портата, но опитът се оказва неуспешен, дрехите му се оплитат в стърчащите нагоре колове и пада напред по очи.

Зад дувара имало три заптиета, които скачат отгоре му. Той успява да се отърве и прострелва един от чаушите Хюсеин Бушнак в пръста. "След като става дандания, останалите заптиета се съсредоточават на това място, стрелят залпове. В момент, когато Левски не може да реагира, едно от заптиетата замахва с нож и му реже половина на лявата ухо, хващат го и го връзват с пояса му. По този начин е заловен Левски", разказва уредникът в Регионалния исторически музей в Ловеч Теодор Тончев.

След това заптиетата правят обиск на ханчето. Латинеца и Никола Цвятков отричат, че познават Левски. В един момент там вкарват един човек, който е обезобразен и те не могат да го познаят. Разбират, че това е Левски, когато той казва: "Прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за тебе аз отивам!".

Вече 140 години Къкринското ханче пази спомена от този пагубен за Отечеството момент - залавянето на Апостола на българската свобода.