Всички ни излъгаха - няма за кого да гласуваме!

В софийския квартал "Христо Ботев" е валяло. Дупките по улицата за запълнени с прясна вода. Иван бута своята количка към контейнер с боклук.

По-рано, преди кризата, той е живял и работил 8 години в чужбина - в Испания, първо като пастир, след това като строителен работник. Говори добре испански и показва с гордост разрешението си за работа. Но при избухването на кризата през 2008 година той веднага загубил работата си, пише в материал за България репортерът на германския вестник „Ди Велт“ - Ник Торпе.

В продължение на две години получавал обезщетение за безработица в размер на 420 евро на месец. След това се прибрал в България. Жена му и двете му деца остават в Испания. Съпругата работи като прислужница. Преди кризата те си взели жилище на кредит, което сега трябва да бъде изплатено. Иван печели 10 евро на ден, когато, разбира се, денят е добър. Повече от 150 евро не успява да събере за месец.

„Нашите момичета отиват към Германия“

„Много отпътуват за Германия. Предимно младите момичета. Те не са подмамени с обещания, те знаят за какво отиват. Та какво друго да направят? Тук няма нищо“, казва Иван.

И той иска колкото се може по-бързо да замине отново за чужбина – по възможност в Испания. Там може да припечели нещо и дори да спести. А тук, в България, печели от ден за ден и всеки ден е борба за оцеляване.

Междувременно една каруца минава покрай нас. Мъжът на нея се казва Ники е на 32 години. Също идва до контейнера, за да събира боклук. Въпреки трудния живот той обаче не иска да отива в чужбина: „Там трябва да просим, а аз не искам да съм просяк“, казва той уверено.

„Положението е истинска катастрофа“

В местния магазин търговецът има дебела тетрадка с имената на клиентите. Почти всички купуват на вересия. Срещу всяко име има записана дължима сума – варира от 4 до 18 лева.

„Катастрофа пълна. Всичките правителства ни излъгаха“, казва той. Сега и масовите протести срещу бедността и цените на тока свалиха сегашното управление. Търговецът няма да гласува. „Няма на кого да дам гласа си!“, категоричен е той.

Един милион в бедност

Междувременно Кремена Александрова тъпче в калта, идвайки към магазина. В ръката си тя държи три лева – това са парите й за деня. 58-годишната жена купува един хляб. Днес тя е изпратила внучката си на училище без закуска. Дъщерята на Кремена е починала на 25-годишна възраст от левкемия. Домът на Кремена е малък – две малки стаи, но подредени, един малък телевизор, едно плюшено мече и една кукла на дивана.

Българските роми са около един милион, казва Радостин Манов, шеф на ромската организация „Различни и равни“. 1 милион души, които живеят като Кремена, Иван и Ники. Това е живот в мизерия, на ръба на обществото. По негови думи около 100 хиляди вече са заминали за чужбина. Именно заради мизерията. Но Германия е на трета позиция по привлекателност.

„Франция и Испания са по-популярни страни за ромите – там хората са по-топли и времето е по-хубаво. В Германия отиват по-скоро роми от турски прозиход“, казва още Манов.

Истерични реакции в Западна Европа

Реакциите в Германия, Англия и Франция относно инвазията на българските роми Манов определя като „истерични“. Български роми се чувстват „предадени“ от Европа. Те са като всички останали българи, които заминават за чужбина.

„Искаме да работим здраво и да си осигурим един по-добър живот. Вярваме в европйеската идея, идеята за отворени граници. Но когато чуя германски политици да казват: Ние не ви искаме! - това ми напомня на комунизма, когато пък никой не можеше да пътува“, обяснява директорът на организацията.

„Предадени сме и от Европа, и от нашите политици. Преди да станем страна-членка на ЕС, всички западни правителства настояваха България да се държи малко по-човешки с ромите в страната. Но след влизането ни в Съюза и свързаната с това миграция на роми, Саркози се държа с ромите като „мръсни цигани“ и по този начин легитимира негативното отношение на българските политици и медии към тях. Защото когато учителят казва подобни неща, нормално е и учениците да вземат примера му“, казва Румян Русинов, директор на Центъра за публични контакти и застъпничество.

Ромите искат да работят

Според Русинов ромите в чужбина искат да работят здраво, а не да получват социални помощи. Но тези, които наистина работят, остават невидими.

„Защото никой не вижда в тях стереотипа. А този стереотип е създаден от медиите, които отразяват само негативната страна на етническата група“, смята той.

А как изглежда една успешна интеграция на ромите в България може да се види в град Лом в Северозападна България. 35 хиляди души живеят там, като половината от тях са роми. 48% от ромските ученици пък не само завършват училище, ами и посещават университет.

И въпреки песимистичните изгледи за бъдещето в ромския квартал "Христо Ботев" има хора, които не са загубили надежда. Работят като повечето българи. Нина Николова е готвачка във военна болница. За това получава 600 лева брутна заплата. „Това са добри пари, мога да храня семейството си“, казва Нина. Тя самата е живяла 6 години в Кипър, но се върнала. И не заради кризата, а поради семейни причини.

„Не сме крадци, не сме убийци. Искаме работа, а не социални помощи. Край на омразата по медиите и по-добро бъдеще за нашите деца!“, казва Христо Христов, който инициира блокирането на коловозите в квартал "Факултета" по време на протестите.