Ще дадем ли сигнал за солидарност?

Ценностите, свързани със солидарността, са един от основните принципи на всяка европейска демокрация. Крайно време е 23 години по-късно да дадем един добър сигнал. С тези думи служебният премиер Марин Райков призова днес индустриалците да помислят по какъв начин могат да помогнат на най-бедните.

Темата за бедността придоби болезнена острота напоследък с поредицата самозапалвания на хора, отчаяни, че едва свързват двата края. Последният – Тодор Йовчев, все още в критично състояние в болница, повтарял пред лекари: "Писна ми, няма хляб, вече не се издържа."

Индустриалците не са спирали да помагат, сериозните компании имат програми за корпоративна социална отговорност, каза пред Dnes.bg Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Той изрази готовност за среща при премиера, на която да се обсъждат подобни идеи, защото смята, че винаги може да се направи повече.

Според Васил Велев основното, което могат да направят индустриалците, е да създават работни места и плащат заплати, и това би било несъизмеримо повече отколкото такива жестове на благотворителност.
За целта трябва да се решат проблемите, които многократно са поставяни от бизнеса в страната, а именно за размера на корупцията, унищожаването на конкуренцията, недобрата регулация, голям дял сив сектор, за справяне с който държавата има своята роля, каза той.

Дали ще има нови работни места тази година обаче е рано да се каже. Надяваме се второто полугодие да има ръст в европейската икономика, която е основен търговски партньор и това да позволи разширяване на производството у нас, обясни той. Засега Велев смята, че по-скоро би било успех, ако не се съкратят работни места.

Утре предстои заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Сред точките в дневния ред е и обсъждане на предложения на социалните партньори във връзка с икономическата криза. От изпратените писмено от асоциацията 12 мерки някои могат да се реализират от служебното правителство, други трябва да се подготвят от него. Едно от предложенията е договарянето на минимална работна заплата да се организира по браншове. Друго е свързано с вменяване на задължение на държавните компании - доставчици на услуги от общ интерес да разкриват информация, каквато разкриват публичните компании, защото много често те са и в монополно положение.

По отношение на задълженията на централната и местна власт към бизнеса, Велев се съгласи с премиера Марин Райков, че проблемът е бил и по-сериозен, но заяви, че за една фирма, която месеци наред не получава плащане, е малко успокояващо това, че общият размер на дължимите суми е намалял.

Важно е да не се допуска отново тази грешка – изтегляне на ликвидност от бизнеса за решаване на проблеми с дефицита или със социални плащания било със забавяне на плащания по изпълнени обществени поръчки или със задържане на ДДС, подлежащо на възстановяване. Това неминуемо води до увеличаване на безработицата, до спирала надолу в икономиката, каза Васил Велев.

Бизнесът може да помогне, но дали това ще реши сериозните проблеми на обществото, коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на страницата си във Фейсбук.
Голяма част от успелите предприемачи разчитат на собствените си усилия и умения, но не са малцина онези, които печелят, като търгуват с влияние. И те могат лесно да се видят – по балансите на някои банки или драстично увеличените приходи в последните години. Затова, според мен, придобитото чрез търговия с влияние е време да се върне в обществото. Тоест, който е печелил много чрез подобни практики, също трябва да помогне много, смята Божидар Данев.

Той обаче напомня, че насочването на ресурси от бизнеса към хората с проблеми е временна мярка и няма да реши нарастващия проблем с умиращите работни места и с липсата на инвестиции. Може би е добре държавата да направи своите разчети и да се разплати с бизнеса, за да може той да „живне“ и да създаде устойчива заетост, напомня и Данев за задълженията на държавата към фирми.  Според него всеки член на обществото ни е добре, съобразно своите възможности, да се включи в подкрепата на уязвимите. Важно е, обаче, посредниците между хората с проблеми и бизнеса да не страдат от дефицит на морал, изтъква изпълнителният председател на БСК.

Според проф. Любомир Стефанов, заместник-ръководител на катедра „Човешки ресурси и социална защита“ в УНСС, да се разчита само на бизнеса за решаване на тези проблеми може би е твърде оптимистично за ситуацията, в която той се намира. По думите му апелът на премиера е добър и може да бъде подкрепен от всеки, който е в състояние по някакъв начин да подпомогне най-уязвимите в социално отношение групи.

Дано програмите за заетост да бъдат насочени към районите, където положението е най-тежко и възможностите за намиране на заетост на свободния пазар са ограничени. За енергийните помощи, която и граница да поставите, винаги ще има хора, които с мъничко ще я надвишават. Затова по-скоро може да се търси по-целенасочена мярка за подпомагане на тези уязвими хора, но в крайна сметка е въпрос на преценка на ресурса, с който се разполага. Хората с увреждания е една сериозно уязвими група и заслужава да се помисли да се направи нещо за тях, каза той по отношение на намеренията на правителството първият пакет мерки да бъде насочен към тези три групи.

Любомир Стефанов напомни, че служебното правителство няма Народно събрание, което може да взема кардинални решения. В рамките на резерви в бюджета, както е гласуван, може да се търси промяна на приоритет, но само толкова.  Има немалко други групи, които са в същото положение, така че е въпрос в крайна сметка на ресурси и на приоритети за момента, каза той.