Панагюрското съкровище си остава на държавата

Панагюрското съкровище остава собственост на държавата, реши Върховният административен съд. Решението на тричленния състав може да бъде обжалвано.

Припомняме, че наследници на откривателите братя Дейкови претендираха за съкровището в съда. Внуците на най-големия брат Павел Дейков – Стефка Ангелова и Павел Цветанков, поискаха министърът на културата да впише Панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е открито.

Жалбоподателката Стефка Ангелова твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от държавата, като е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 души.

Собственик на земята, където е намерено съкровището, е Георги Топалов. Наследниците на Дейкови се позовават на действащия от 1911 г. до 1970 г. Закон за старините. Неговият член 16 гласи, че „откритите в частни имоти движими старини принадлежат на намервача, ако той е собственик на мястото, където са намерени. В противен случай те принадлежат по половина на собственика на местото и намервача”.

Според ВАС обаче актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е недопустимо. 

"Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл е "колекция". А Стефка Ангелова не е доказала качеството си на колекционер”, категорични са от ВАС.

Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е  било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този  факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало.

Като анализира доказателствата, тричленният състав на ВАС приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение; не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на „държавно място”; определено им е било възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.

Античните златни съдове са 9 и са от края на IV и нач. на III в. пр. Хр. Съкровището тежи общо 6,164 кг и е изработено от 23-каратово злато. Тримата братя - Павел,Петко и Михаил Дейкови, го намират през 1949 г., докато копаят глина за тухли в Панагюрище.