След постите - две хапки агнешко

Веднага след Великден постещите не бива да се нахвърлят на храните, от които са се въздържали по време на постите, категорична е диетологът проф. Донка Байкова. Хубаво е поне една седмица да ограничавате месото, млякото и яйцата. Ето какви са нейните съвети:

Проф. Байкова, много хора се отказват от месо, риба и мляко за 40 дни преди Великден. Какво трябва да знаят за захранването си след постите?

Много е важно захранването, което означава, че веднага след края на поста не трябва да се нахвърлим на храните, които са били изключени през този период, защото ензимните системи, които са отговорни за обработката и храносмилането на тези храни, са били изключени продължително време и ако изведнъж им дадем задача да минат в режим на свръхработа, биологичните ни структури реагират с риск от възникване на здравен проблем - възпаление на храносмилателните органи. На първо място е евентуалният риск от гастрит, ентероколит, панкреатит, възпаление на жлъчно-чернодробните ни пътища. Така че захранването става с различни приеми на изключените храни.

Ще препоръчате ли примерно меню за първия ден след края на постите?

На закуска в първия ден след поста козунак, гарниран с фреш от плодовете, които сме консумирали предишния период.  В 10 ч. може да се чукнем с едно яйце с близките си за адет  и да го гарнираме с чай, кафе или сок от плодове или зеленчуци. На обяд да минем на третата храна, която не сме яли – месото, ако не агнешко, то птиче. Аз препоръчвам да е с листни пролетни зеленчуци – спанак, лапад, маруля, и да не го гарнираме с дреболии. Ако пък предпочетем тях, нека да са като самостоятелно ястие. За следобедна закуска пак да е парче козунак и чаша айран. Вечерята да е по-лека - салата с млечен продукт или зелена салата с яйце. Ако ще е пак месо,  то да е от същия вид, каквото е било на обяд, за да преговори организмът ни процесите на храносмилане.

 Колко време трябва да е преходът от постите към нормалния режим на хранене?

Адаптацията на организма е много индивидуална и зависи от възрастта, здравето, приспособимите способности. Няколко дни ще се връщаме към нормалния си модел на хранене,  поне една седмица дори, иначе ще е стрес за организма.

За кои хора постите са полезни?

Всеки сам решава дали да пости 40 дни съобразно здравния си статус, ако не може сам да реши, най-добре е да се консултира с личния си лекар.  Постите са полезни за здравите хора в трудоспособна възраст, които по този начин ще се детоксикират от натрупаните продукти на белтъците, които през студения период са понатрупани в тялото ни. През зимния период сме яли повече свинско, наденици, баници, тутманици, сирена, мазни храни.

От постенето организма се освобождава от високите нива на холестерола, понижава се кръвната захар, разтоварва се  сърдечно-съдовата система, черният дроб, бъбреците. Зеленчуци, плодове, растителни храни са богати на витамини, минерали и бихме се поосвежили пролетно, ако предприемем и сме в добро здраве по-продължително лишаване от  животински храни.

Въпреки ползите обаче специалистите предупреждават да внимаваме с постите, за кого те са забранени?

За младежите и децата, които растат, защото има изисквания на физиологията и здравето. Бременните и кърмещи жени,  хората в зряла възраст, които се намират във възстановителен период след тежки боледувания, операции, старите хора, които са също с понижени адаптационни механизми по отношение на околната среда.

Тези групи със сигурност са в състояние на риск, ако дълго лишават организма си от мляко и млечни храни, които са източник на биоусвояем калций, който е важен за костите, зъбите, биохимичните процеси, защото се оказва и катализатор за контрол на кръвното налягане. Постещият човек ще поеме и само 5 на сто биоусвояемо желязо от растителните храни, защото най-много то е в месото. Така че и хората с анемии не бива да постят, защото ще влошат здравето си.