Пестим само 54 ст. от ток през лятото

По изчисления на ЕСО пестенето на ток през периода март - октомври е 23 милиона киловатчаса или 54 стотинки на човек. Това означава, че икономическите ползи от преместването на стрелките с един час напред през март са минимални, особено съпоставени с негативното влияние върху човешкото здраве, стана ясно от думите на доц. Радослав Кючуков от Русенския университет "Ангел Кънчев".

Заради това енергетици, психолози и представители на академичната общност поискаха отмяна на лятното часово време.

Лятното часово време се въвежда през последната неделя на март в 03.00 ч. и продължава до 04.00 ч. на последната неделя на октомври. Прилагането на това време за пръв път е предложено от Бенджамин Франклин с цел по-ефективно използване на дневната слънчева светлина. Един от първите радетели в България за въвеждането на лятното часово време е контраадмирал Дичо Узунов, с цел да подобри работоспособността на корабните екипажи. За пръв път у нас лятното часово време се въвежда в периода април-септември 1979 г. с решение на Бюрото на Министерския съвет.

Според енергийни експерти потребителите на ток за битови нужди харчат в зависимост от качеството на живот, а не от системата на лятното часово време, като изключение само прави осветлението.

Стопанските нужди и разходите за улично осветление също не зависят от лятното часово време. Незначителни разходи за ел.енергия има при работния процес от 9.00 до 18.00 ч.

Десислава Илиева от БЧК пък обясни още, че не е вярно твърдението, според което организмът се пригажда към промените за няколко дни. Тези няколко дни всъщност са около месец в добрия случай, обясни Илиева. Понякога без да си дават реална сметка за причината, хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени, а оттам стигат и до депресивни състояния.

Илиева се позова на изследване, според което в месеците след смяната - април до юни, по традиция има най-много регистрирани инфаркти. За няколко подобни изследвания разказа и Галя Петрова от Центъра за психотерапия.

Според шведски изследователи, които са използвали за сравнение понеделниците преди и след смяната на времето, сърдечно-съдовите заболявания се увеличават с 5% във втория случай. По подобна схема учени от Харвард пък са установили, че пътно-транспортните произшествия нарастват със 17%.