Само по 10 деца с увреждания на година намират дом

Около 2000 деца с увреждания са оставени на грижите на хората в социалните домове. Късметлиите от тях, които намират дом, са едва по десетина на година. От домовете, където са настанени бебетата с увреждания, има повече осиновени, но те заминават за чужбина, защото българските семейства се притесняват да поемат грижата за такива малчугани, понеже държавата не предоставя достатъчно услуги, които да помагат и подкрепят тези родители, каза пред Dnes.bg Елка Налбантова от фондация „За нашите деца“.

Според нея обаче вече се показва и лъч надежда, защото напоследък има тенденция родители, на които им се е родило дете с увреждания, да не го изоставят въпреки трудностите, които ще срещнат.

Иначе данните на националната статистика за миналата година показват, че 98 на сто от децата, които са настанени в социални домове, имат един или двама родители. 32 на сто от децата са на възраст до една година. Общо за 2012 г. 2087 деца са били настанени в социални домове, защото родителите им не ги искат.
Националната статистика отчита, че през миналата година е намалял с 10 на сто броят на децата, които живеят в домовете за медико-социални грижи. Спрямо 2005 г. намалението било дори с 29,5 на сто.

През 2012 г. повече от 2500 деца са били осиновени или изписани от социалните домове чрез други форми, позволени от законодателството. 107 са изписани поради навършване на възраст или са преместени в друга институция. Постъпилите са почти 2500 деца, като близо 63 на сто са до една година.

На фона на тези цифри излиза, че е затворен един порочен кръг, от който амбициозната програма, приета от предишните управляващи, за закриване на социалните домове, едва ли ще излезе.

Елка Налбантова обаче е оптимист, защото има все повече приемни семейства.

Митология е, че в което и да е общество може да изчезне феноменът на изоставяне на дете, винаги ще има макар и малък процент на родители, които ще го правят, коментира тя.

Налбантова призна, че най-много деца се изоставят в страни с висока бедност, но това не е решаващото, защото има и държави, където това не се случва въпреки големите предизвикателства, които има едно семейство да изхрани още едно дете.

„Профилът на нашата държавата изисква да има и много услуги, които да подкрепят родителите. След като 60 години сме имали домове, сега е много трудно да се обяснява на същите тези родители, които са свикнали – „давам го на държавата, тя ще го поотгледа и аз ще си го върна“,  че това дете въобще няма да е същото, ако е отгледано от семейството. Това е въпрос не само на преодоляване на бедността, родителите да имат жилище и доходи, а е въпрос на това да се развива родителският капацитет, това значи да научим някой как да бъде родител. Ние сме още в началото, все още тази политика не ни е много устойчива, някак си не можем да го разберем, а грижата за детето е нещо, което дава икономически ефект след няколко десетилетия“, коментира Налбантова.

Нейната фондация настоява семействата на деца с увреждания да имат същата подкрепа, която ще осигури държавата на изоставените, които пък до две години трябва да бъдат изведени от домовете, в които са настанени сега. Това става по проекта “Детство за всички”. Той е първият проект от плана за изпълнение от модела за деинституционализация на децата в България. В момента голяма част от тези деца живеят в малки населени места, защото такава е била политиката на държавата, да бъдат забутани някъде, за да не разстройват другите.

За образователна среда трудно може да става въпрос в едно малко населено място, където почти не са останали деца. А възможностите за социална интеграция и придобиване на умения в такава среда са ограничени. Дейностите по проект “Детство за всички” са насочени към индивидуалността на всяко дете – неговите умения, потребности, интереси. Това е основата за всеки малчуган да се планира грижата и социалната услуга, от която се нуждае – приемна грижа, настаняване в малък групов дом, реинтегриране в семейството, ще се търси вариант за неговото образование и обучение. На този етап децата, които живеят в домовете, са обречени на социална изолация. Ако, разбира се, не дойде някой чужденец, който да ги осинови.