Не политиците, икономиката натиска медиите

Икономическият натиск е далеч по-мощен и присъстващ от политическия в българската медийна среда. Това показват представени днес резултати от проучване на Асоциацията на европейските журналисти - България за свободата на словото през 2013 г., осъществено сред 169 журналисти през периода 10 май-10 юни 2012 г.  

Над две трети от анкетираните считат, че медиите им са по-скоро независими от политически натиск. Публичните медии са по-голям обект на политически натиск, отколкото колегите им в частния сектор. Същото важи и за журналистите в провинцията в сравнение с тези в столицата. С твърдението, че медията, в която работят, е напълно независима от икономически натиск, напълно съгласните са едва 16,6 процента, а несъгласните - 38,5 на сто.

Проучването констатира, че като цяло българските журналисти редовно стават жертви или свидетели на натиск, както отвътре - от редактори и собственици, така и отвън - от рекламодатели, политически и икономически субекти. Участниците в анкетата, които считат, че опитите да се повлияе на съдържанието на журналистическите материали са практика в българския медиен пейзаж, са 86,98 на сто. Нито един респондент не е определил това като "несъществуващо явление".

Голяма част от журналистите - 30,8 процента, заявяват, че не е нужно да им бъде оказван натиск, защото така или иначе са принудени да се самоцензурират в работата си. Най-често натискът е срещан в телевизиите - 57 на сто от работещите там са били обект на натиск, малко по-малко е разпространен в печатните медии и интернет изданията – съответно 47 и 41 процента, и е най-рядко срещан в радиото - 31 на сто.

Журналистите, започнали на нова месторабота през последните две години, са подложени значително повече на натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия, сочи проучването.  Тези, които са били обект на натиск, са свръхпредставени в групата на тези, чиито доходи са намалели, докато колегите им, които не са били притискани, присъстват далеч повече в групата, чиито доходи са се увеличили. Над 65 процента от анкетираните дават лоша оценка на свободата на словото в България, а за 29 на сто тя е задоволителна.

Според тях е настъпила цялостна деградация на професията журналистика - в очите на обществото и във възприятията на самата гилдия. Медийният експерт Нели Огнянова коментира, че най-големият проблем на средата у нас е медийната концентрация и липсата на прозрачност на собствеността. Като други проблеми в професията тя определи поръчковата журналистика, липсата на защита на журналистите и финансирането на медиите.

(БТА)