Мисия "Доброволец"

Какво е доброволчеството и има ли то почва у нас? Има ли еднозначен отговор на този въпрос? За едни доброволчеството е даряването на средства, за други – помощта на място, за трети остава добро намерение, а четвърти са традиционно скептични към благотворителността и възможността да се развиват такива каузи у нас.

Dnes.bg реши да се срещне с трима доброволци с различни професии и занимания, без претенции те да са представителна извадка за доброволците у нас. Чисто човешки разговор за каузите. Понастоящем освен, че са помагали на една и съща неправителствена организация, ги събират и протестите. Има ли общо между двете?

Общото е в безкористното чувство да помагаш на някого, обяснява ми Дарин Стойков. По професия е пиар, поддържа кулинарен блог, а ако ходите на протестите – това е човекът, който приготви мъфините за кафето пред Министерския съвет. Последната благотворителна кауза, с която се захваща, е кулинарен курс в ВУИ – Възпитателно училище-интернат, в Ракитово. Озовава се там съвсем случайно. От неправителствена организация Re-act се свързват с него чрез кулинарния му блог и той се съгласява.

Позитивизъм му е майката, обобщава той как е приел идеята, че все пак преподава на деца с криминални прояви.

Твърдо смята, че назидателният тон не помага в такива ситуации, предразсъдъците също. Това не е първата кауза, с която се заема – преди това е помагал и в един от защитените домове за деца. Организирал е и донорска кампания на голяма банка за различни каузи.

Поеме ли ангажимент за такава дейност, винаги го спазва. Казва, че самата идея, че трябва човек да търси време за доброволчество и благотворителност, е грешна.

Ако трябва да търсиш време, значи все още не си осъзнал нуждата да го правиш, обяснява Дарин.
По неговите думи доброволчеството може да бъде всичко – да събереш фасовете около теб на плажа, да готвиш за децата във ВУИ, да даряваш пари и просто да помагаш, когато можеш.

Доброволчеството не е да занесеш огъня на хората, заключва той.

То е и да помогнеш на възрастен човек да изкачи стълбите, допълва го Любомира Петрова. Тя е дизайнер. Запознава се с Дарин във възпитателното училище, където отива със свои приятели. Сред тях е Вяра Калфина, която е преподавател в Софийския университет. Двете тръгват с известни предубеждения. Бързо обаче ги забравят.

Сред първата ми среща с тях, аз не съм видяла нищо притеснително, допълва младата преподавателка.
Децата всъщност са добри, категорична е Люба.

След първия си опит като доброволци са толкова вдъхновени, че се връщат в София и не спират да разказват на приятелите си. Една част решават да се заемат с различни каузи.

Доброволчеството е помогнало на Вяра да преодолее голяма част от предразсъдъците си. Даде ми възможност да се критикувам. Донесе ми и удовлетворение, припомня си тя.

Няма нужда да търсиш време за доброволчество, обяснява Люба. Аз самата търсех възможност да се виждам с децата възможно най-често, допълва я Вяра. Двете разказват, че не спирали да звънят в неправителствената организация, за да питат кога могат да отидат на посещение при децата. Люба ги учи да правят декупаж, Вяра им помага. Отделят много време и на разговори с децата. Те са изолирани от останалия свят и имат нужда от общуване.

И двете имат не една и две истории на случаи, в които децата са ги изненадвали и са обръщали на 180 градуса представа им за нещата.

Всеки би могъл да намери своята кауза, категорични са и двете.

Тримата се срещат отново на протестите – случайно. Разказват, че не протестират срещу една партия или за друга. Протестират срещу непрозрачността. И тримата са ядосани, но не са негативни. Мислят, че има изход, въпреки твърденията, че алтернатива няма.

Дарин е едно от „лицата на протеста”. Прави няколко десетки мъфина на протеста под надслов „На кафе пред Министерския съвет”. Хората първо са скептични. Следващия път обаче отива със солени кифлички, които се разграбват за минути, макар че са много. На протеста Дарин се сблъсква дори с отец, който ги благославя.

И тримата гласуват. Смятат да продължат така. Определят се като „бъг в матрицата”.