Уволнението на шефката на НЦИОМ е реваншизъм, смята Бъчварова

Каквито и основания да изтъкват от парламента за уволнението на Лидия Йорданова и за желанието да се закрие НЦИОМ, прозират намерения за някакъв партиен реваншизъм. Това коментира по БНР социологът Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на Бойко Борисов, когато той беше премиер.

Вчера стана ясно, че председателят на парламента Михаил Миков е уволнил шефа НЦИОМ Лидия Йорданова и че се готви да закрие центъра с мотива, че има много частни социологически агенции. Председателят на парламента обоснова решението си с факта, че НЦИОМ не изследва обществените нагласи, а се занимава с това да мери рейтингите на партиите.

„Не виждам каква е опасността за парламента от съществуването на този институт. Има голям потенциал той да бъде използван пряко в полза на работата на парламента. Г-н Миков има правни основания да прави кадрови промени в НЦИОМ, но и тези, които са потърпевши от тях, имат основание да ги оспорват в съда, така че мисля, че няма да останем на този етап“, коментира Бъчварова.

Относно заявката на бивши членове на ГЕРБ за учредяването на нова политическа формация, тя посочи, че това са  типични следизборни процеси, особено за партия, която не е в управлението.

Бившият земеделски министър Мирослав Найденов обяви, че поне 10 депутати на ГЕРБ имат нагласата да напуснат партията на Бойко Борисов и да направят своя независима група.

„Разцеплението на парламентарна група по принцип не би трябвало да означава разцепление в партията. До този момент не виждам политически идеи или мисия в този проект, ще изчакаме да видим декларацията. Очевидно процесите текат доста зад сцената, защото се прави нещо, което не е вълна в обществените нагласи, а информацията липсва“, отбеляза Румяна Бъчварова.

Според нея проектът е опит да се формира електорален субект, а не толкова политически, защото при ГЕРБ има изключително ясна идентификация между лидера и самата формация.

Бъчварова посочи още, че явно има недостиг на алтернативи, които да бъдат достатъчно приемливи за тази част от хората, които не отидоха да гласуват и не бяха представени в парламента.

„Всички алтернативи към този момент са с относително ниска степен на подкрепа – около 2%. Тук идва голямата опасност, че очакванията да има нов тип политика, нов субект, могат да се разминат с реалностите“, предупреди социологът.

Според нея политическият проблем в момента е, че имаме управление, което не отговаря на общата картина на настроение и предпочитания в обществото.

„Имаме правителство и мнозинство, което се крепи, буквално, на един глас. Процесът за момента се задържа, но може да се случи ситуация, в която е неудържим“, коментира тя.