Защо не сме готови за бежанците, като сме външна граница на ЕС?

С омбудсмана Константин Пенчев разговаряме за проблемите около бежанската вълна от Сирия и за жалбите на гражданите до него.

Г-н Пенчев, с всеки изминал ден сирийските бежанци се увеличават, смятате ли, че България се справя с положението досега?

Проблемът с бежанците е много сериозен за всяка една държава. Аз мисля, че ние не сме готови да застанем пред този проблем и на мен ми е чудно защо не сме готови, след като България е външна граница на Европейския съюз и това не е някаква новина, не е изненада, а тепърва сега започваме да приспособяваме училища, казарми и т.н., като дори още не можем за говорим за значителен брой бежанци. Говорим за някаква помощ от ЕС, но каква помощ, като става въпрос само за няколко хиляди бежанци. Когато ставаха събитията в Либия, в Италия отиваха десетки хиляди бежанци и бяха приети. Всяка една цивилизована държава, когато е подписала актовете на ООН, трябва да знае и да има възможност да поеме това бреме, което е хуманитарно. Ние не можем да затворим границите и да не приемаме никого, това са хора, които бягат от режима, т.е. имат право на хуманитарна помощ.

Как ще се справи държавата, след като ресурсите ни са ограничени, а помощ отвън няма?

Ще вземем мерки да се оправяме. Надявам се вълната да не е много голяма, иначе положението ще бъде много критично. И сега положението в центровете за бежанци не е добро. Омбудсманът отговаря и за спазването на човешките права на такива места. Те са много подобни на местата за лишаване от свобода, а тези хора нито са осъдени, нито са престъпници, така че трябва наистина да се погледне много сериозно на проблема.

Лагерите и центровете за бежанци са препълнени, в тях са настанени повече хора, отколкото е капацитетът им, условията не са особено добри, има ли при Вас жалби от бежанци?

Ние направихме в бежанския център в Пъстрогор една внезапна проверка по сигнали на пресата и там изяснихме, че няма нарушения от страна на длъжности лица. Засега специално от сирийски бежанци няма жалби, но очаквам в най-скоро време да дойдат. Освен това ние ще бъдем активни, ще направим също проверки как се спазват правата на тези бежанци, къде са настанени, има ли човешки условия. Ако има нарушения, омбудсманът може да дава препоръки на институциите.

От какво най-често Ви се оплакват хората?

По традиция най-големият брой жалби са срещу доставчици на обществени услуги, това са жалбите на потребителите срещу монополистите и мобилните оператори. 27 процента от всички жалби до този месец са по тези проблеми. Това прави 1482 жалби при 1201 за цялата минала година. Тази година очевидно има ръст на жалбите изобщо.

Институцията на омбудсмана ли стана по-популярна или хората започнаха повече да си търсят правата?

Аз се надявам, че с всеки изминал ден институцията на омбудсмана става все по-популярна, но и хората стават по-активни. Самият факт, че те излязоха на улицата още февруари и продължават да стоят там, показва, че явно нещо се промени в обществото.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев обяви, че има 11 области с монополно и картелно влияние и се готвят промени заради това, споделя ли мнението му?

Проблемът с монополите в България е много сериозен и то не толкова заради липсата на регулатори, а заради не добрата им работа. Действително има нужда от подобрение на законодателството, защото бих казал, че досега законодателството през тези 23 години се развива по-скоро в посока да се защитят интересите на монополите и на търговците, а не на гражданите, и е крайно време да се върви в обратна посока и да има бариери пред монополистите. Това може да стане с промени в законите и с воля в парламента. Това че шефът на бюджетна комисия го е казал, той не е кой да е, важна фигура е, и се надявам, че действително тези добри намерения, които се обявяват, ще се облекат в закони.

Казахте, че вече имате жалби заради сметките за ток през август. Как стана така, че след като беше намалена цената на тока, много хора се оплакаха, че сметките им са по-високи?

Това е поредното недомислие и аз не знам защо в последните години институциите и монополистите, като че ли нарочно правят така, че да изнервят хората и да се нагнети напрежение. Не може като се обяви, че има намаление на цената с 5%, във фактурата да ви се посочат два разбираеми компонентни - цена на дневна и на нощна енергия, като първата от 8 ст. е увеличена на 9 ст., а втората - от 2 ст. на 4 ст. Това е единственото, което се разбира във фактурата и се оказва, че то се увеличава. Да де, ама други компоненти били прегрупирани и някои от тях съкратени от новите фактури, а те водели до намаление с около 4 и нещо процента на цената, но това никой не го обяснява и хората не могат да гледат отделните компоненти и да ги разбират, те гледат, че цената на дневна и нощна енергия се увеличава, значи получават по-големи сметка. Тези неща трябва да се обяснят и аз не виждам защо, когато беше ясно, че всеки ще иска да си види фактурата, да види дали наистина цената на тока се намалява, защо точно сега трябваше да бъдат сменени компонентите в тази фактура и да има различни величини, които са несравними. Не се обръща внимание на това, че хората са много изнервени, под голямо напрежение. Тези 23 години лошо управление, бедност, ги измориха и те са готови за най-малкото нещо да излязат на улицата и да протестират. Доверието е нулево във всички институции, макар че те са длъжни, когато правят нещо, да го обясняват на хората десет пъти, точно защо го правят, точно защо е полезно, за да могат хората малко по малко да повярват, защото доверие се губи много бързо, а много трудно се печели обратно.

Как може да се реши проблемът с топлофикациите, които продължават да взимат пари и на хората, които са си спрели парното?

Начинът отново е законодателен, защото сега законът е направен в полза на топлофикациите и това го казвам категорично. Не може да искаш от хората, които са си спрели парното, защото нямат пари, да покриват разходите по загубата на енергия, защото сградната инсталация това представлява – припадащата се на моя апартамент загуба на енергия, но като не ползвам топлинна енергия, защо да поемам част от загубите? Това е дълбоко несправедливо. Няма истински измервателни уреди, не може да се види всеки потребител колко ползва, а това е нещо техническо напълно възможно и това, че нашите инсталации са остарели и са от 70-те години на миналия век, не оправдава никого да живеем в една тотална несправедливост, която е и по закон.