Само на 1/4 от висшистите образованието им върши работа

Едва една четвърт от завършилите висшити работят на позиции, изискващи висше образование. Това сочи одит на Сметната палата за изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 2009 г. до края на 2012 г.

Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование. Това означава, че много малко са младежите - висшисти, които работят на позиции, изискващи висше образование. По-голямата част от тях се реализират на позиции, изискващи по-ниска степен на образование.

Според изводите от доклада няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование.

Според справката в доклада обаче ВУЗ-ове никак не ни липсват.

В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института.

Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион -  със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен - с 5 висши училища във Варна.

Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв. Установено е, че финансовият модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет, се казва в документа.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката. Това създава риск за неадекватни управленски решения при разработване на стратегии и политики в областта на пазара на труда и на висшето образование. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други, се посочва още в доклада. 

Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична, изтъкват още експертите.

Предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда, се констатира още в документа.

Сметната палата е дала 11 препоръки на министъра образованието и науката и една препоръка на министъра на труда и социалната политика.

Одитният доклад е изпратен на министрите на образованието и науката и на труда и социалната политика, както и на комисиите на образованието и науката и на труда и социалната политика в Народното събрание.