Харчим 3,2 пъти по-малко за наука от средното в ЕС

През 2012 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 495,9 млн. лв., което е с 15,5 процента повече в сравнение с предходната година, съобщава НСИ.

От 2006 г. се наблюдава постоянно нарастване на разходите за НИРД в абсолютна стойност. Една от петте водещи цели на стратегията "Европа 2020" е в Европейския съюз да се постигне ниво на финансиране в рамките на три процента от БВП за НИРД. Националната цел на България е достигане на 1,5 процента финансиране през 2020 година. През 2012 г. този процент възлиза на 0,64 на сто от БВП и е с 0,07 пункта по-висок в сравнение с 2011 година, посочват от НСИ.

Въпреки отбелязания растеж финансирането на НИРД в България през 2012 г. е близо 3,2 пъти по-малко от средната стойност за ЕС-27.

Нарастването на общите разходи за НИРД през 2012 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор "Предприятия", където разходите за НИРД се увеличават с 31,2 процента - от 228,7 млн. лв. на 300,1 млн. лв. Секторите "Държавно управление" и "Висше образование" следват с дялове съответно от 30 процента (149 млн. лв.) и 8,1 процента, или 39,9 млн. лева.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. За трета поредна година чуждестранните източници на средства са с най-голям дял във финансирането на НИРД в България - през 2012 г. той възлиза на 46,3 процента от общите разходи за НИРД, като нараства с 2,4 пункта спрямо 2011 година.

Следващите по значимост източници на средства са сектор "Държавно управление" с дял от 31,5 на сто, при който обаче се отчита намаление от 7,3 пункта спрямо 2011 г., и секторът на българските предприятия, който отбелязва увеличение с 3,8 пункта и достига до 20,7 процента относителен дял от общите разходи за НИРД.