Африканци търсят жена - българка

Много граждани от Северна Африка подават молби към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) с мотив, че искат да се оженят у нас, съобщи Димитър Киров, юрисконсулт в агенцията на семинар за бежанската криза.

По думите му по интернет северноафриканците се осведомявали, че България е много хубава страна и посочвали, че искат да останат тук, за да се оженят и да си намерят работа.

Според Киров обаче подобни молби са неоснователни и не се позовават на свързани с нашия закон факти и обстоятелства. Подобни молби са подавани най-често от граждани от Северна Африка.

Чести са и случаите в които чужденци, получили отказ за придобиване на статут у нас, подават последващи молби, като това може да продължи с години, докато в един момент те вече напълно се интегрират в обществото. Тук има законодателна неуредица или по точно "дупка" в закона и затова е необходима по-тясна връзка между Закона за чужденците и Закона за убежището и бежанците, смята Киров, цитиран от БТА.

Той припомни, че предоставянето на убежище в България е уредено чрез Закона за убежището и бежанците, приет през 2002 г. Видовете закрила, предоставяни у нас са: убежище, хуманитарен и бежански статут и временна закрила.

Убежище се предоставя при преследване заради убеждения или дейности в защита на международно признати права и свободи. Тази закрила е единствено и само в прерогативите на президента на републиката, като отказ от предоставяне на убежище не може да бъде обжалван, обясни Димитър Киров.

Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут. Статутът на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или убеждение.

Едно от изискванията на търсещия закрила е да се намира на територията на страната, която следва да му предостави статут. Ако той се намира в държавата по произход, няма как да потърси закрила в нашата или друга държава-членка, посочи Киров.

Хуманитарният статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне родината си поради реална опасност от тежки посегателства (когато е застрашен от смъртно наказание или екзекуция), изтезания и човешко и унизително отношение, наказание, което е несъразмерно с предвидените в европейското законодателство норми, или заплаха за личността при въоръжен конфликт.

Киров обясни, че статутът на бежанец предоставя по-големи права от хуманитарния. Той е приравнен към българското гражданство и чужденецът получава всички права, каквито има и българският гражданин, без правото да гласува и да бъде избиран на ръководни държавни постове.

България като външна граница на ЕС в повечето случаи става отговорна да разгледа молбите, посочи Киров. По думите му производството приключва с решение за образуване на производство или за отказ. Производството може да бъде прекратено, както много често се случва напоследък с кандидатите да придобият статут от Северна Африка, предимно от Алжир, уточни експертът.