Апатия – 39% не искат да гласуват, протестите отслабват

Ако изборите бяха днес, 22,8 на сто от избирателите биха гласували за БСП, а 18% за ГЕРБ, показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл", проведено през декември.

От него става ясно, че подкрепата за левицата този месец се увеличава спрямо миналия, макар и слабо – с 1,4%, а за ГЕРБ пада незначително с 0,1%.

Избирателите, които биха пуснали бюлетина за ДПС, са 6,1 на сто, за партиите от Реформаторския блок – 4,8%, за "Атака" – 1,8 на сто.

39 на сто от анкетираните обаче са заявили, че няма да гласуват.

Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември, коментира политологът Първан Симеонов.

"Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести – вторите след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н,. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около 40%", коментира той.

През ноември протестите са били подкрепяни от 49% от участвалите в проучването, а през декември процентът им е паднал до 43. За сметка на това хората, които са против протестите, през декември са били 44%, а през ноември – 40 на сто.

Вече 43% от анкетираните смятат, че протестите не трябва да продължават, а 40 на сто са на обратното мнение.

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста – мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление.

Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26% от запитаните, но 47% твърдят обратното.

Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал обаче остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството, 10 на сто не знаят, а 68% не биха участвали, сочи още проучването на "Галъп".

Според Симеонов липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващите не е намаляла.

По думите му обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста - протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват действията на полицията като нормални и в рамките на закона.

И правителство, а и президент имат доверието на около 30% от хората, а недоверието към тях е около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от едва 18%.

Президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желю Желев.

"Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството", коментира политологът.

"Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап от мандата. Изключение прави само Тройната коалиция", добави Първан Симеонов.

Традиционният въпрос: Накъде върви България? показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени.