Песимизмът у българите катери върхове, а позитивизмът?

Българинът няма усещането за отласкване от дъното, а песимистичните му нагласи и очаквания са свързани най-вече с неговото битие и с цялостното развитие на страната, показва проучване на Агенция "Афис".

За 3,5% от пълнолетното население страната ни се развива в съвсем правилна посока, за близо 12 на сто в "относително правилна посока".

На другия полюс обаче са над две трети от българите – близо 68%, посоката е съвсем грешна за 45,2% , или донякъде грешна - 22,4%.

За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока.

"Данните не са изненадващи с оглед на актуалния контекст – нестабилна политическа обстановка, ниско одобрение за действията на властта, зимния сезон, характерен с по-високи битови сметки и т.н.", коментираха от социологическата агенция.

По-сложна е оценката за личното битие на индивида, твърдят те и подплатяват думите си с поредните данни: близо 13% твърдят, че в момента се справят по-добре, но 35% са тези, за които животът е по-труден в сравнение с миналата година.

"Цялата картина говори за едно настроение, което може да се характеризира с умерен песимизъм и застой. По-важното е, че се наблюдава психологически дисбаланс. Назад във времето лошите години се балансираха с повишена надежда за бъдещето, но от 4 години тя се топи. Оптимистите бяха 53% през юни 2009, стигнаха до 35% преди изборите и сега, след 8 месеца ново управление - достига 28%. С други думи, няма усещане за оттласкване от дъното", настояват социолозите.

В отговор на въпроса: Лично за вас, кой проблем е най-важен?, отговорите се разпределят по следния начин: за всеки трети българин (или 32%) това е безработицата, 14% определят като значима бедността, а други 14 – икономическата криза.

По-назад в класацията остават корупцията (12%), здравето и здравеопазването (7 на сто), несигурността и пенсиите (с по 6%) и др.