БАН предлага нов подход за училищното образование

Нов подход в училищното образование предлагат от  БАН. Академик Дамян Дамянов, зам.-председател на Академията, обясни, че така наречения "изследователски подход" е много разпространен във високоразвитите страни и девет института към БАН са проявили интерес към тази дейност.

Обучение ще е базирано на разучаване на проблеми и явления, като учениците участват в групови дискусии, провеждат експерименти, работят по хипотези и аргументират различни тези. Така се стига до самостоятелно откриване на факти и взаимовръзки, като се стимулира самостоятелното мислене и способността да се анализира.

Вчера от Министерството на образованието и науката изнесоха факти от международно оценяване на PISA, според които 15-годишните българчета са на предпоследно място сред всички 44 страни, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в познанията и уменията, с които да се справят с проблемите в реални житейски ситуации.

Академикът посочи, че девет института към БАН са проявили интерес към "изследователския подход". Създадена е интердисциплинарна група от  експерти, които са маркирали 16 основни проблема в средното образование - от преподаватели до ученици.

От БАН изразиха готовност да подпомогнат интегрирането на системата за изследователски подход в образованието чрез обучаване на учители, които да могат да го прилагат. За момента Институтът по математика и информатика към БАН вече е обучил 60 учители, като е запознал с идеята още 500. В момента се обучават и нови 200 учители, които ще предадат новопридобитите умения и знания на десетки свои колеги.

Според акад. Петър Кендеров от БАН образователната ни система е в криза и тя не може да реагира бързо на променящия се свят.  По думите му днес фразата "учене през целия живот" е натоварена със съвсем друг смисъл - не с трупане на нови факти, а със способността на човек да търси знания сам. Действителността показа, че най-успешни са онези държави, които са въвели изследователския подход в образованието, посочи той.

Целта на образованието е хората да могат да отговарят на въпроси, за които не са учили, т.е. те трябва да бъдат образовани така, че да успеят гъвкаво да придобият нови умения и да се преквалифицират, ако професията им стане архаична или ненужна, обясни той.

Една от инициативите на БАН, насочени към средното образование у нас, е създаването на Ученически институт за откриване и насърчаване на развитието на талантливи наши ученици в различни научни направления.
Той ще бъде подобен на Ученическия институт по математика и информатика при БАН, който функционира от 2000 г.  Първата стъпка ще бъде провеждането на конкурс за ученически проекти в областта на природните и социалните науки.

Разработките ще се събират до 15 септември тази година, след което експерти от съответните институти при БАН ще изготвят рецензии, а авторите с най-високи оценки ще бъдат поканени да представят своята работа на специална научна конференция и ще им бъде предоставена възможността да стажуват един месец в БАН, съобщи акад. Кендеров. Пълният регламент на конкурса ще  бъде публикуван на интернет страницата на БАН.

Навлизането на новия подход у нас става възможно с помощта на европейските проекти, като целта не е учителите да дават готови отговори на учениците, а да насърчават децата сами да търсят решения, обяви акад. Кендеров.