Психиатриите празни, улиците пълни с болни

Психиатричните болници в страната са почти празни, макар че по улиците на градовете и селата се скитат видимо психично болни. Никой не знае дали те си пият хапчетата редовно, от какво точно страдат и кога ще изпаднат в криза, с която да станат опасни както за себе си, така и за обществото.

У нас болтичните легла за хората с психични отклонения са 4500, което прави 10% от всички легла в лечебните заведения в страната, заяви пред "Монитор" д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Специализираната болница по психиатрия „Свети Иван Рилски” в Курило.

Тя посочи, че в лечебните заведения болните могат да бъдат лекувани до определен период според състоянието си. След изписването им оттам те се връщат у дома си и лекуващите лекари губят контакт с тях до следващия път, когато им ги докарат с линейка, придружена от полицейски автомобил.

Оказва се, че през деня, когато близките им са на работа, няма кой да наблюдава и следи болните и тяхното състояние, както и дали приемат медикаментите си.

"Никой не знае в кой момент, като влязат в метрото, тези хора ще решат да бутнат някоя жена под влака например, каза д-р Гълъбова. "Докарват ни ги във влошено състояние и започваме терапията отново до следващия път, като в параграф 22“, допълни тя.

Експертите сочат, че има нужда от дневни центрове в България, които да работят с психично болните, които са изписани от лудницата. Такива центрова обаче няма, независимо от препоръките на Европейската комисия.

"Ако това се беше случило, сега щяхме да имаме една европейска психиатрична помощ", посочи д-р Гълъбова.