България рискува да остане най-бедната в ЕС и след 2020 г.

Дори след като усвои евросредствата през периода 2014-2020 г., България може да остане далеч от средноевропейското ниво на социално и икономическо развитие. Причината е, че за новия период страната не е определила приоритети, върху които да се фокусира, а при подготовката на новите програми са обхванати всички възможни тематични цели.

Това са изводите в доклад на Сметната палата, която е проверила подготовка за управление на средствата от фондовете през 2014-2020 г. Проверката засяга действията на администрацията за периода  01.01.2012 г. до 30.09.2013 г.

Проверяващите отчитат, че процесът на подготовка на Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия (ЕК) и програмите се осъществява в силно динамична среда. До декември 2013 г. (а и към момента) регламентите за управление на фондовете още не са влезли в сила. От друга страна, при подготовката на програмите участват множеството ангажирани институции, представители на гражданите и бизнеса.

Анализ в Споразумението за партньорство потвърждава, че България е най-изостаналата държава в ЕС по показатели, като бедност или социално изключване, здравеопазване, секторна структура на икономиката, иновации, производителност на труда, енергийна интензивност, публично управление, контрол на корупцията и върховенството на закона и т.н. И като резултат от тази негативна ситуация България е изправена пред демографска криза с най-силно изразена тенденция за намаляване на населението в работоспособна възраст в световен мащаб.

До 30.09.2013 г. не са определени приоритети за решаването на проблемите на страната, за да се изберат оптималните и ефикасни решения, които да са максимално полезни, за стойността си, предвид ограниченото финансиране, са установили одиторите.

Според техните заключения, разпиляването на усилия и средства с обхващане на всичките възможни тематични цели, ограничава вероятността за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г.

Все пак проверяващите отчитат, че в стратегическите и програмни документи успешно са разпознати и посочени проблеми с пряко влияние върху растежа и заетостта. Неуспешни обаче са усилията при преодоляването на проблеми в ключови области като: демографско развитие, здравеопазване, образование, производителност на труда и заетост.

Определена е насоката за развитие, но не са обхванати основни стратегически документи и няма яснота по отношение на желаната степен на промяната. Неефективни досега мерки се възпроизвеждат в новия период, което отново предпоставя последните места на България в ЕС по развитие в съответните области в края на седемгодишния период.

Възприема се като цяло досегашният модел на програми по сектори, което вероятно осигурява приемственост по отношение на успехите, но и на неуспехите. Увеличават се и рисковете, свързани с осигуряване на адекватна концентрация на помощта.

Предвид и очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, според прогнозите на българските институции, обосновано може да се твърди и на този етап, че няма разумни очаквания България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г.

В проекта на Споразумение за партньорство са заложени очаквани резултати, които не очертават ясно размера на търсената промяна и не адресират възможности за последваща оценка на изпълнението на тематичните цели. Избягва се като цяло рефериране към европейски или международни показатели. Одиторите настояват да се акцентира върху рамката за  контрол, за да бъдат защитени финансовите интереси на страната.

Според Сметната палата потенциалът на фондовете ще бъде пълноценно използван, ако се изпълнят следните условия: разбираема, предвидима, гъвкава и практична нормативна рамка за управление на средствата; управлението на средствата да е насочено в услуга на изпълнителите на проекти; да отпадне излишната бюрокрация; промяна на фокуса – да се търсят резултати; предварителни контроли с цел разумни бюджети на проектите.

Експертите препоръчват още да се въведе цялостно електронно управление на програмите и да се отстранят рисковете от институционална нестабилност и политическа намеса. Според тях трябва да се насърчат дейности като производство на продукти и предоставяне на услуги, изграждане на инфраструктура, реализация на пазара и износ, а не трупането на знания за бюрократичните правила и процедури.

Наблюдава се прогрес при подготовката на Споразумението за партньорство и програмите от гледна точка на подобряване на качеството им, но са необходими допълнителни усилия за превенция на рисковете от неизпълнение на предварителни условия, подобряване на нормативната и административна рамка, създаване на система за мониторинг и оценка, подобряване достъпността до средствата от ЕС и оптимизиране на административната тежест, препоръчва докладът.

В противен случай, според експертите, България отново ще бъде изправена пред опасността от спиране на плащанията от ЕК, финансови корекции и неизпълнение на целите и през новия програмен период и в крайна сметка няма да преодолее значителното си изоставане.

Още икономически новини от България четете в Investor.bg