138 години от Априлското въстание

Днес отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Въстанието избухва предсрочно заради предателство, с изпращането на кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков.

В него участват около 10 000 души, като прибързаното му обяваване, недостига на оръжие, липсата на международна подкрепа и заинтересованост и готовността на османските власти водят до кървав и бърз край.

Макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата. Априлското въстание намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.

Жестокото му потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на конференцията са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.

Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.