Условията за бежанци у нас - от плачевни вече по-човешки

Условията за прием на бежанци в България са се подобрили в сравнение с плачевните условия в края на 2013 г., но тези подобрения са по-малко впечатляващи, когато се разглеждат в контекста на усилията на България да попречи на търсещите убежище да подават молби за статут на бежанци. Това твърди Бил Фрелик, програмен директор за правата на бежанците към "Хюман Райтс Уоч", а организацията силно критикува страната ни в доклад за отношението ни към бежанците.

В доклада пише, че България е започнала изпълнение на "План за овладяване" с цел намаляване броя на лицата, търсещи убежище в страната. Като част от изпълнението на плана са били незабавно отпращани сирийци, афганистанци и други след незаконното им преминаване през границата с Турция.

Докладът от 84 страници, озаглавен „План за овладяване“: Отпращане и задържане от страна на България на сирийци и други търсещи убежище и мигранти”, документира как през последните месеци българската гранична полиция, често чрез използване на прекомерна сила, е връщала незабавно в Турция хора, които явно са търсили убежище у нас.

Те са насилствено връщани през границата без съответните процедури и без възможност да подадат молби за убежище.

България трябва да прекрати незабавните експулсирания на турската граница, да спре прекомерното използване на сила от страна на граничната охрана и да подобри отношението към задържаните и условията на задържане в полицейските участъци и центровете за задържане на мигранти, препоръчва организацията.

"Затръшване на  врата пред бежанците не е начинът за справяне с увеличения брой хора, търсещи закрила", смята Фрелик.

"Правилният начин за българските власти е просто да проучат исканията на търсещите убежище и да ги третират по един достоен начин", убеден е той.

В близкото минало България не е била страна, приемаща значителен брой бежанци. През последното десетилетие средно на година България регистрира около 1000 лица, търсещи убежище. Това се променя през 2013 г., когато над 11 000 души, повече от половината от които бягащи от смъртоносните репресии и война в Сирия, подават молби за убежище.

Въпреки достатъчното ранни предупредителни знаци България не е подготвена за това увеличение. В доклад на Министерството на вътрешните работи от 5 февруари 2014 г. се казва, че “до средата на 2013 г. България беше напълно неподготвена за прогнозирания поток от бежанци”.

"Хюмън Райтс Уоч" документира провала на България през 2013 г. да предостави на новопристигналите минимална хуманитарна помощ, включително адекватна храна и подслон в центровете за прием, където често липсва отопление, прозорци и адекватна канализация.

Организацията документира също така лоши условия за задържане и брутално отношение в центрове за задържане; неадекватности в процедурите за предоставяне на убежище, включително големи закъснения при регистриране на молбите за убежище; дефицити в третирането на непридружени деца мигранти, включително неназначаване на законни настойници; и липса на надеждни програми за подпомагане и интегриране на признатите бежанци.

"Хюман Райтс Уоч" интервюира 177 бежанци, хора, търсещи убежище, и мигранти на различни места както в България, така и в Турция.

От тях 41 са дали подробни свидетелства за 44 случая, включващи най-малко 519 души, при които български гранични полицаи връщат незабавно задържаните и с насилие.

Абдула, търсещ убежище афганистанец, интервюиран в Турция през януари 2014 г., твърди, че българските гранични полицаи започнали да го бият веднага щом го заловили заедно с още няколко души, и показа белезите си на анкетьорите на Хюман Райтс Уоч, пише в доклада.

„След като ме биха, полицаите ме заведоха при техния началник, който посочи към ботуша си, като че ли заради мен ботушът му беше мръсен“, разказа той. “Затова той нареди на войника да ме бие. Първо той ме удари с юмрук в стомаха и след това с приклада на автомата си по гърба ми, така че аз паднах, след което той  ме срита в гръдния кош, докато лежах. Една кост в долната част на гърба ми е счупена....Продължаваха да ме бият по главата и гърба. Първо един войник, после още един. Опитах се да избягам, но те ме хванаха и ме биха още повече. Биеха ме дори докато ме влачеха към колата. Сложиха трима от нас на задната седалка на джипа. Дори не мислех за болката, всичко, за което се притеснявах, беше жена ми и детето", казва Абдула, като допълва, че с тях се разделил с приближаването на полицията.

Абдула каза, че полицаите са ги возили около 30 до 45 минути, след това спрели и започнали да вървят: “Докато вървяхме, той продължаваше да ме бие с палката си. Вървяхме около 200 метра и бях бит през цялото време. Когато стигнахме границата, войникът ни показа посоката към Турция“, разказва той.