Заплатите ни стават 40% от европейските през 2017 г.

Средният доход в България да се увеличи поне с 50-60%, т.е. около 1200-1300 лева. Само така може да догонваме европейските доходи, да задържим работната сила и да дадем шанс и перспектива за младите да останат в България, заявява в интервю за "Стандарт" президентът на КНСБ Пламен Димитров. Данните на Евростат показват, че производителността на труда в България е 47% от средната за ЕС. Докато средната работна заплата в индустрията и услугите у нас е 25% от средната за ЕС. От КНСБ смятат, че е реалистично през 2017 г. средните доходи от труд да достигнат 40% от тези в ЕС. "Не искаме просто ръст на заплатите, а преговори с работодателите. Но преди това са нужни ясни процедури, срокове и правила за това. Искаме да започнем с договаряне, а не консултации", казва Димитров.

"В предизборните състезания всеобщият мир и съгласие не са възможни, нито полезни. Противопоставянето на идеи с творческа енергия не е вредно. В такъв контраст по-лесно се избира. Ожесточението и омразата са грях, който се връща към тези, които ги изповядват и практикуват", казва в интервю за "24 часа" вицепрезидентът Маргарита Попова. Нека говорим как България да допринесе ЕС да бъде по-полезен проект за всички. Несъмнен принос би било, ако политиците се помъчат да укрепят чувството ни на принадлежност към съюзната общност, което очевидно е в дефицит и се задълбочава. Смисленият дебат - и национален, и европейски, предполага духовна извисеност, отбелязва Попова.

"Евровотът и смисленият разговор", коментира в "Монитор" социологът Кънчо Стойчев. За краткото време, което остава до изборите, политиците няма да могат нищо да формулират. Единственото смислено нещо, което чуваме, е анализът на премиера Пламен Орешарски за заплатите. Този анализ е единственото умно нещо, което е излизало през последните години. Какво следва, ако се увеличат заплатите? Той казва „да“, ние можем да тръгнем към повишаване на заплатите, но това ще намали конкурентоспособността, ще увеличи безработицата. Можем да задържим заплатите, но тогава ще намалим потреблението и не може да тръгне производството. Значи трябва да се направи анализ как да се постигне плавното увеличаване и на конкурентоспособността, и на заплатите едновременно, а също и на производителността на труда. Т.е. основното, което държавата трябва да направи, е да се увеличи производителността.

Единственият смислен разговор е да говорим за това какво ни пречи да работим повече. Масов инфантилизъм завладя всички партийни мозъчни тръстове, коментира "Сега" кампанията за евровота. Тя тръгна кутсузлийски за Реформаторския блок. Клипчето, в което местни шоузвезди приканват публиката да даде гласа си за РБ, се оказа имитация на пропаганден клип в полза на Барак Обама от 2008 г. ГЕРБ и БСП мобилизираха десетки младежи за посрещането на двамата еврократи, мераклии да оглавят Еврокомисията - Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц. Орлетата трябваше часове наред да чакат скъпите гости, за да ги приветстват с табелки , на които пише съответно I love Schulz и I love Junker. Поразително въображение! На ДПС клипове и флашмобове не му трябват, то си има Ахмед Доган. Една само негова реч пред поклонниците на Демир баба теке върши работа, колкото цял рекламен отдел. Върхът на популизма е кампанията на Николай Бареков и "България без цензура", сочена като изненадата на вота. Стратегията на бившия журналист се състои в това да обещава всичко на всеки, като междувременно "храни" народа с кебапчета.

"Карго образование", коментира в "Труд" Олег Йорданов, изследовател в Института по електроника на БАН. Той поставя въпроса как още е възможно висше училище да бъде акредитирано като университет без научни специалности и без научни изследвания. Ще имаме ли някой ден акредитационна комисия, която да има капацитета и куража да направи тази ключова за реформата промяна. Ще се намери ли политическа партия или коалиция, която да спре финансирането на калпак и да насочи лъвската част от финансирането към университетите, които обучават и правят наука?Ще се намери ли министър, който знае какво и по колко да поръчва, когато плаща за висше образование? Изведнъж може да се окаже, че голяма част от 52-та университета няма да имат ресурси да изпълняват поръчката и ще залинеят от само себе си. Между основаните нови университети в България няма нито един факултет по математика, физика, химия, биология или инженерни науки.

"Надежда за длъжника", акцентира "Труд". Над десет различни предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в полза на длъжниците внесоха за месец депутати от БСП и ГЕРБ. В момента в парламента има три проекта с разнородни идеи в тази насока: Длъжникът да обжалва цената, от която започва търгът за имота. Да не блокират банкови сметки със заплати, пенсии и детски или други социални плащания. Адвокат да представлява хората, които не знаят, че ги търсят за дългове. По промени в ГПК в полза на длъжниците работи и Министерството на правосъдието. "Помощ за длъжника или предизборен флирт", коментира вестникът. Къде е решението за длъжниците с ипотека - банката им взема имота, продава го, но заради срива на цените те продалжават да й дължат пари.

"Лихви върху банкерската съвест", коментира "Дума".

Забранените такси могат да бъдат заместени с други с нови имена.Така публично, без капка съвест и уважение към правилата шефът на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян провокира колегите си за отпор на приетите неотдавна промени в Закона за потребителския кредит. Според тях след 23 юли т.г. банките вече няма да имат право да налагат такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. Наглостта, алчността и арогантното отношение на някои персони изглежда не познават граници. Защото да заявиш официално, че ще заобикаляш закона, вместо да го изпълняваш, означава злоупотреба, а тя трябва да бъде подобаващо наказана - от солена глоба за първи път до отнемане на лиценза, при втори опит. Ако, разбира се, има държава, която е на мястото си. Другото би означавало, че депутатите ни са сътворили поредното недоносче, за да хвърлят прах в очите на хората и с лобистко недоглеждане са оставили "вратички" в угода на лихварите.

"Държавни ниви ще се купуват и с жилищни бонове", обявява в интервю за "Труд" проф. Светла Бъчварова, председател на парламентарната комисия по земеделие. Тя припомня, че през 2012 г. беше разрешено и дадено право с поименни земеделски компесационни бонове да се купува държавна земя чрез търгове. Сегашното предложение земя да се купува с всички видове компесаторни инструменти бе подкрепено от парламента, защото има доста книжа, които няма как да бъдат реализирани, като например жилищните бонове. Проф. Бъчварова посочва, че в Закона за подпомагане на земедлските производители се прави промяна - за евросубсидии ще се кандидатства само срещу документ, доказващ права върху земята. Тази мярка ще пресече заграбването на земи.

Фирмите, регистрирани в офшорни зони, както и такива, при които един или няколко собственика са със седалище в данъчен рай, не могат да притежават земя у нас.

Въпреки стабилизирането на нивото на безработицата в страната и дори минималното й понижение към края на март в 10 области хората без препитание се увеличават, пише "Сега". За подобряване на ситуацията там не помагат и близо 19 500-те българи, които са работили по програмите за субсидирана заетост на социалното министерство. От Агенцията по заетостта отчитат, че наетите на субсидирана заетост се увеличават, но пък и хората с изтекла временна работа по програмите за субсидирана заетост са нараснали три пъти към края на март. Не помага и отчитаното оживление на търсенето на работници на първичния пазар - през март са заявени близо 18 000 свободни работни места. Към армията на продължително безработните (повече от една година) през март се присъединяват нови 2335 българи. Така тази група вече наброява 134 472 души. От тях 68% са хора без квалификация и специалност.