30% от българите са заклети пушачи

Около 30 на сто от българското население или повече от 2,1 милиона българи са активни пушачи, сочат данни на СЗО за употребата на тютюн и цигари в България по повод 31 май, Световен ден без цигарен дим. Заклетите пушачи у нас са 40 на сто от мъжете и 19 на сто от жените, като силният пол пуши около 40 цигари на ден, а дамите - 24 цигари, сочат данните на СЗО за тютюнопушенето у нас и в световен мащаб, които са за 2013 г.

Тези нелицеприятни факти се потвърждават и от родната статистика - всеки трети българин е редовен пушач. По възрастова характеристика най-страстните пушачи у нас са хората между 25-65 години - близо половината от хората в тази възрастова граница.

Във възрастовия диапазон 15-24 години заклети пушачи са 28 на сто от българите. В категорията над 65 години - страстните пушачи у нас са 12 на сто от мъжете и жените. Като нередовни пушачи се определят 10 на сто от мъжете и 9 на сто от жените у нас. Заклети непушачи са 50 на сто от българските мъже и 70 на сто от дамите.

В статистиката на НСИ има данни и за това колко средства харчи българинът, за да утоли страстта си към цигарите и алкохола: през миналата година едно семейство е харчило за алкохол и цигари по около 420 лева годишно, докато преди десет години тази сума е била значително по-малко - 190 лева. Средно на едно лице у нас за алкохол и цигари се падат по 180 лева през 2013 и 82 лева през 2004, отчита статистиката.

Според изследване на здравни експерти - само за миналата година заради пълната забрана на тютюнопушенето у нас са регистрирани около 1600 инфаркта по-малко в сравнение с предходната година.

Забраната на пушенето - две години балансиране между "за" и "против"

Законът за здравето забрани от 1 юни 2012 г. тютюнопушенето у нас в закритите обществени места, включително обществения транспорт, както и в закрити работни помещения.

Допитване до сайта на министерството на здравеопазването показва, че 84 на сто от българските граждани са "за" пълна забрана за тютюнопушенето на обществени места, а за по-смекчени мерки се обявяват около 12 на сто. Едва 4 на сто от българите се обявяват "против" пълната забрана на тютюнопушенето у нас.

Българският бизнес от своя страна изнесе данни, че много частни заведения са фалирали през последните две години заради пълната забрана за пушене, като загубите на собственици на подобни заведения се изчисляват за около 300 млн. лева на година. Близо 30 хиляди души пък са загубили работата си вследствие на фалитите и намаления обем да работа в заведенията,отчита още бизнесът.

Първата Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето е приета у нас преди десетина години. За този период са създадени консултативни кабинети към регионалните здравни инспекции за ограничаване на тютюнопушенето. За година през кабинетите преминават около 2000 души.

Въпреки предприетите мерки пушачите у нас не намаляват - според данните в доклада на Световната здравна организация страната ни е на второ място сред Балканските страни по употреба на тютюн и цигари. На първо място е Гърция - там пушачите са 42 на сто. Заклетите пушачи в Сърбия са почти колкото у нас - 30 на сто от населението на страната. В Турция и Румъния около 25 на сто от хората са активни пушачи.

Мерките срещу пушенето в света датират от близо 20 години с променлив успех

През 1993 г. Агенцията за защита на околната среда в САЩ определя цигарения дим за канцероген от клас-А и от тогава стартират първите мерки в световен мащаб за ограничаване на тютюнопушенето. Огромни части от САЩ и Канада са превърнати в зони без тютюнев дим и от тогава близо 80 на сто от канадците и 50 на сто от американците живеят в райони, където е наложена пълна забрана на цигарения дим.

Въпреки драконовските мерки обаче близо 70 милиона американци са все още редовни пушачи - от тях 58 милиона пушат ежедневно цигари, 12 милиона са пристрастени към пурите, а над 1 милион янки са привърженици на електронните цигари.

Преди 10 години Ирландия стана първата страна в света, в която е наложена тотална забрана над тютюневите изделия. В рамките на ЕС има няколко страни, в които са взети изключително строги мерки срещу тютюнопушенето - Швеция, Испания, Италия, Великобритания. Страни като Чехия, Австрия и Холандия обаче са сред противниците на по-строги санкции срещу пушачите и ограничаването на тютюнопушенето.

По последни данни в света има близо 30 страни, които са въвели тотална забрана на тютюна и тютюневите изделия, като по този начин са защитени близо 900 милиона души от вредите на тютюневия дим.

Целта на Световния ден без тютюнев дим е спасяването на хиляди човешки животи

В световен мащаб епидемията на тютюнопушенето отнема всяка година около 6 милиона човешки живота, сочат данните на СЗО по повод днешния Световен ден без цигарен дим. Други 600 хиляди човека, които не са активни пушачи, но са потърпевши от вредното влияние на цигарения дим, са потенциално застрашени от смърт и болести вследствие на никотина.

Според изследване на СЗО - ако не се вземат мерки в световен мащаб за ограничаване на тютюнопушенето - към 2030 г. около 8 милиона души ще са жертвите на тютюнопушенето.

Смята се също, че тютюнопушенето е водеща и предотвратима причина за смърт в световен мащаб и предизвиква рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични заболявания на дихателните пътища и други болести с летален изход. В глобален мащаб тютюнът е причина за смъртността на близо 10 на сто от възрастните хора на планетата. Според статистиката на СЗО – през 20-ти век тютюнът е станал основна причина за смъртта на близо 100 милиона души по света.

Кампанията на СЗО срещу тютюнопушенето през 2014 г. си поставя две основни цели и препоръки към правителствата по света: повишаване на налозите за тютюневите изделия до степен, която да намали употребата на цигари; както и тотална забрана на рекламата на тютюневи изделия.

(БТА)