До 40% от българите твърдят, че са жертва на лекарска грешка

Между 30 и 40 на сто от българите се оплакват, че са станали жертва на "неправилно проведено медикаментозно лечение". Това показват данните от проведено от Тихомир Безлов изследване за лекарските грешки и ефективността на съдебната система.

Експертът поясни пред БТА, че тези данни са от 2010 г., но са последни по проблема. Според него сега проблемът с лекарските грешки вероятно е значително влошен, тъй като качеството на здравеопазването през последните години също се е влошило. По негови думи броят на лекарските грешки у нас, съобщени от потърпевши, които се самоопределят като жертва на лекарски грешки, се движи годишно в диапазона 35-45 хиляди по данни от национално представително изследване по темата.

Подобна теза изрази и Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите /БАЗП/. Според него едно от бъдещите действия от страна на държавата за евентуално предотвратяване на лекарски грешки е бързото създаване на система за оценка на качеството на медицинската дейност, която липсва в момента.

Финансиращият орган - НЗОК, не проверява качеството на медицинската услуга, а проверява формалните основания за плащане на услугата. Това, което лансираме повече от 4 години, е създаването на така наречен Фонд за обезщетение на пациентите, допълни Таушанов.

Според данните от изследването 20 на сто от пациентите се оплакват от "неправилно проведено оперативно лечение", 4 на сто имат оплаквания от вътрешноболнични инфекции, а други 2 процента се жалват от "грешна рецепта", сочат данни от изследването.

Тихомир Безлов посочи, че броят на пострадалите пациенти от лекарска грешка, които са потърсили някакъв вид отговорност извън здравните санкционни механизми, се движи между 2 и 6 хиляди лица за изследвания 5-годишен период /2004-2009/. Годишно биха могли да се изчислят между 500-1500 случая на пациенти, които са пострадали от някакъв вид лекарска грешка, уточни експертът.

Според експертното изследване при 45 на сто от българските пациенти лекарската грешка е донесла някакви вредни "здравни последствия", за 30 на сто от анкетираните - "психологически последствия", а за 20 на сто - "финансови последствия". Едва около 0,3 на сто от пострадалите се оплакват от фатални последствия.

Един от интересните резултати в изследването е посочването като последица от лекарската грешка на смъртен изход. За съжаление, много малкият брой случаи не дава възможност да се говори за достатъчно надеждна от статистическа гледна точка информация, уточни Безлов.

Все пак за ориентация преизчисляването на данните за цялата извадка показва, че процентът на грешката, довела до смърт за последните 5 години, е 0,3 на сто. Следователно, като се отчете статистическата грешка, става дума вероятно за около за 1000 смъртни случая годишно, уточни Тихомир Безлов.

За сравнение, в САЩ оценката е, че годишно става дума за между 44 000 и 98 000 смъртни случая или както са наречени в техния класификатор - ненужни смъртни случаи (unnecessary deaths), допълни експертът.

Според изследването в двете софийски прокуратури са постъпили средно 64 случая за лекарски грешки годишно. На ниво Софийска градска прокуратура има регистрирани общо 84 дела за лекарски грешки за 5-годишен период, като от тях висящи досъдебни производства са 27, спрени дела - 5, прекратени - 42, приключили със споразумение – 1. В СГП има три осъдителни присъди за лекарски грешки - 1 наказателна и 2 административни, сочат данните от доклада.

Според доклада, в който са цитирани и данни на Евробарометър, най-много са потърпевши и се оплакват от лекарски грешки хората в Латвия - 32 на сто, Полша - 29 на сто, Литва - 28 на сто, Кипър и Финландия - по 22 на сто и др. България заема средна позиция по проблема с жалбите срещу лекарски грешки - 20 на сто. Следват Турция, Франция и Белгия - по 19 на сто. Най-малко оплаквания от лекарски грешки има в Австрия - 11 на сто, Германия - 12 на сто и Словакия – 13 на сто.

При лекарска грешка трябва да има много бърза реакция към компетентните органи

След като според пациента се случи лекарска грешка, по най-бързия начин той трябва да се обърне към компетентните органи, които да извършат проверки - Министерство на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция, Регионалната здравноосигурителна каса, съсловни и пациентски организации и в случаи, че има смърт - към прокуратурата, коментира за БТА Пламен Таушанов.

Според него най-често пациентите търсят съдействие от БАЗП по повод усложнения при раждане (на майката или на детето), оказване на спешна помощ, непоставяне своевременно на окончателна диагноза и непроведено адекватно лечение, свързано с инфекции, операции, онколечение и инвазивни процедури.

Желателно е, съветва Таушанов, още от начало да се направи консултация с компетентен юрист и/или адвокат, който разбира от тази материя. Пациентът или неговите близки не трябва да пропускат възможността да упражнят своите права като пострадали.

Получаваме ежедневно жалби, в които пациентите се жалят непосредствено след смъртта на свои близък - баща, майка, дете, включително новородено. В някои случаи близките на пациента още в хода на лечебния процес са имали известни съмнения за правилността му, но са се надявали, че няма да настъпи най-лошото, коментира още Таушанов.

Според него в болшинството от случаите близките на починали пациенти са убеждавани да не искат аутопсия. И когато в подобни случаи се обръщат към нас примерно 30 дни след смъртта, това е поправимо. Но когато хората се жалват след по-дълъг период, доказването само чрез налична медицинска документация е затруднено, смята експертът.

Още по-трудно е, когато никой от близките на пострадалия не е бил пряк свидетел на провежданото лечение.

Разбира се има и пациенти, които се обръщат към нас още в хода на лечението - докато са в лечебното заведение. Тогава се опитваме чрез ръководството на лечебното заведение да се извърши проверка и да се коригира лечебния процес, за да не се стига до фатален край. И когато не се съдейства от администрацията на лечебното заведение - се търси съдействие от контролните органи в държавата, допълва експертът.

Всеки десети пациент получава вреди при лечение в болницата, отчита анализ на СЗО

Около 1,4 милиона души годишно в световен мащаб във всеки момент от лечението си страдат от медицински или други грешки по време на пребиваването си в болнично заведение, сочи статистиката на Световната здравна организация.

Темата е сравнително нова не само за България, но и в световен мащаб. Семинарът ще даде публичност на различните правни аспекти на проблема, сочат организаторите.

По последни данни на СЗО в развитите страни приблизително всеки десети пациент получава някакъв вид вреди по време на лечението си в болницата. Във всеки даден момент при всички 100 хоспитализирани пациенти - 7 души в развитите страни и 10 души в развиващите се страни получават някакви вреди по време на медико-санитарната помощ, отчита статистиката на световната здравна организация. Това прави около 1,4 милиона души, които във всеки момент от лечението си страдат от някакъв вид инфекции, медицински или други грешки и проблеми по време на лечението.

Според анализа годишно около 100 милиона души се нуждаят от хирургически операции поради различни причини. При хирургическа интервенция възникват около половината от предотвратимите негативни медицински последици, които често водят до инвалидност или смърт.

По данните на СЗО годишно в САЩ се харчат между 6 и 30 милиарда долара за допълнително лечение на вече лекувани пациенти, за допълнителни медицински разходи, за застраховки, за инвалидност или пропуснати финансови ползи от страна на пациента вследствие погрешно лечение.

При лечение в болница има вероятност от причиняване на щети много повече отколкото при полет със самолет, отчитат от СЗО. При въздушен полет - един човек на 1 милион души се подлага на риск да му бъдат нанесени някакви вреди, докато при лечение в болница на подобен риск се подлага един на всеки 300 пациенти.

Проблемът "Лекарска грешка" ще е тема на семинар, който сe организира днес от Международният съюз на адвокатите. На семинара ще бъдат обсъждани гражданско-правните, наказателно-правните и застрахователните аспекти на проблема. Лектори са специалисти по темата от Европа, Израел, България.