ГЕРБ дръпна на БСП със 7%

Разликата между ГЕРБ и БСП расте и вече е 7,5%. Това показва последното социологическо прочуване на „Галъп Интернешънъл“, проведено в периода 1-6 август измежду 1008 пълнолетни българи.

Заявилите, че ще гласуват за ГЕРБ на парламентарните избори, са 23,4% от всички запитани. На второ място с 15,9% е БСП. Според проучването на Галъп в парламента ще влязат още ДПС с 7,8%, „България без цензура“ с 4,9% и Реформаторският блок с 4,2%.

Според социолозите зависи изцяло от предизборната кампания дали дистанцията между партиите ще се затвърди. Припомняме ви, че според юлското резултати на Галъп ГЕРБ взимаше 22,3%, а БСП – 17,2%.

„България без цензура“ е загубила от скандала с ВМРО, при който патриотичната организация напускана коалицията. Ако подкрепата за партията на бившия журналист Николай Бареков през месец юли е била 6,6%, то днес е 4,9%.

Социолозите от Галъп отчитат и добри шансове на новата коалиция между НФСБ и ВМРО да намери място в парламента. Според данните на агенцията патриотичният съюз събира 3,1%.

Прави впечатление, че този месец заявилите, че няма да гласуват са 33,7% или с 1,2% повече от предходния изследван период.

С края на протестите срещу кабинета „Орешарски“ е намалял и мобилизиращият ефект, който те са имали върху привържениците на правителството. Така в началото на август агенцията измерва най-високото недоверие към кабинета „Орешарски“ - 73%. Като обобщени нива на недоверие кабинетът на Орешарски остава между кабинета „Борисов”(71%) и кабинета на тройната коалиция(74%).

Мнозинството от оценките за кабинета „Орешарски” са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.

Социолозите са тествали и редица от твърдения, с които анкетираните е трябвало да се съгласят или да ги отхвърлят. С твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка” са съгласни цели 89%. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие. 51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.   

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението „БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия” видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.

По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева (50% одобрение) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (40% одобрение). Най-голямо е недоверието към лидера на Атака Волен Сидеров (93%), лидера на РЗС Яне Янев (90%) и лидера на ББЦ Николай Бареков (87%).