Тревожният български пазар на бебета*

Репортаж на ВВС за българки, продаващи бебета си за осиновяване

Докато България се подготвя за влизане в Европейския съюз, все още има въпроси, с които страната трябва да се справи, като например мрачния подземен свят, където дори бебетата са за продан, пише журналистката към ВВС Розали Голдсмит.

“Ние не подценяваме проблемите. Справяме се с тях. Но е невъзможно схващанията да бъдат променени за една нощ”, коментира финансовият министър Милен Велчев пред ВВС.

България трябва да влезе в евроблока през 2007 година, ако преодолее “проблемите”.

Съществуват няколко важни точки, а на първо място в списъка е как България се справя с организираната престъпност и корупцията.

“Стоките” като цигари, месо, фалшива валута, наркотици и хора стават обект на контрабанда по петте граници на държавата. България се намира на стратегическо място в Европа, което я прави перфектна, но уязвима транзитна страна.

Митничарите и полицаите често са възприемани като корумпирани, разследванията са рядкост, а убийствата в стила на мафията се случват по улиците на София. България се справя с някои от тези проблеми. Разбиват се контрабандни групировки, а в момента се осъществява мащабна реформа в митниците.

Но съществуват някои видове престъпления, които са толкова тайни и затрупани от предразсъдъци и недоразумения, че справянето с тях е много трудно.

Продажбата на бебета е едно от тях.

В черноморския град Бургас 16-годишната Мария обяснява за ВВС защо е продала бебето си – момче. Сергей е от местно село. Когато Мария изпаднала в нужда от пари, той й дал заем, но тя не могла да го върне. Тогава той казал, че тя трябва да иде с него до Гърция, да намери работа и след това да му се изплати.

“Той заплаши да отвлече първото ми дете и да ми отнеме дома, ако не отида в Гърция”, казва Мария.

“Вече бях бременна в 8-я месец, когато пристигнах и Сергей предложи да продам бебето си на гръцка двойка, която иска да го осинови”, допълва тя. Бебето на Мария обаче се ражда увредено и семейството не го иска. Продажбата не се осъществява и Мария се връща в България.

Историята на Мария се вписва в добре установен модел, потвърден от българската, гръцката и италианската полиция, след като те успешно разбиха две мрежи за трафик на бебета миналата година.

Процесът протича така: жени в напреднала бременност влизат, насила или по тяхна воля, с туристическа виза в Гърция или Италия. “Сводниците” или организаторите обикновено са местни хора и са познати на жените. Жената ражда в болница, а след това, със споразумение между доктора, сводника, адвокат и новото семейство, бебето се взима от осиновителите и се регистрира като тяхно собствено.

Цялата транзакция струва около 18 000 лири и може да отнеме по-малко от седмица. Жената взима около 2000 лири за момиче и 10 000 лири за момче.

Купен Купенов, регионалният шеф на Националната служба за борба с организираната престъпност в Бургас заяви за ВВС:

“Разбираме за тези случаи едва когато жената се върне в България и бъде измамена за обещаната печалба. Ако си вземат парите обаче, те не идват при нас. В момента разследваме пет случая”.

Купенов заяви, че тези пет случая по никакъв начин не отразяват мащаба на проблема.

Изглежда невероятно, но до миналата година в България не е било незаконно да се продават бебета.

През 2004 година влиза в сила нов закон и сега сводниците рискуват година затвор. Срещу майките не се повдига обвинение.

Заедно с проституцията и трафика на хора, трафикът на бебета за осиновяване е нарастващ бизнес, не само в България, а в цяла Източна Европа. Българската полиция има информация за около 250 случая, събрани от 2001 година. Повечето от тези бебета сега са в Гърция. Тъй като процедурите по осиновяване, включително в България, са много тромави, а раждаемостта пада, бебетата стават ценен предмет на търговия.

Едно от усложненията е, че жените, които продават бебетата си, в почти всички случаи са ромки, които са едно от големите малцинства. Ромите често са неразбрани и гледани с презрение от останалите българи. В град като Камено, близо до Черно море, ромите съставляват 1/5 от населението. Те са по-бедни и имат повече деца.

Роза е на 21, дребна, с боядисана руса коса. Тя е твърде уплашена от роднините си и сводниците да бъде интервюирана в къщата си в Камено, така че сама дойде в полицейския участък. Роза споделя, че е била накарана насила от свекъра си да отиде да работи в Гърция. Казва, че когато отишла там, той я изнасилил, тя забременяла и той я накарал да продаде бебето.

“Подписах някакви документи в болницата, но те бяха на гръцки и не можех да ги прочета”, казва тя. “Дойде гръцки адвокат с някакви пари за мен, а свекърът ми ме заплаши, че ще ме пребие, ако не ги взема”, допълва момичето. Парите са екивалент на 5000 лири, цената за нейното бебе – момче, което тя никога повече не вижда. Тя обаче не вижда и парите, тъй като свекър й ги открадва от нея. Затова Роза разказва историята си в полицията.

“Това е бизнес, организиран, разрастващ се бизнес. Никой не може да ги спре. Знам кой е лидера на групата, познавам лично 20 жени в Камено, които са продали бебетата си. Направили са го доброволно. И аз съм съгласна с това, което правят. Парите им трябват, за да отгледат децата си и да имат по-добър живот”, допълва тя.

“От психологическа гледна точка, това е начин на оцеляване”, коментира Антоанета Георгиева, която управлява неправителствена организация, наречена “Лице в лице”, в столицата София. Организацията цели да помогне на жените и децата да престанат да бъдат жертви на насилствена проституция и трафик на хора.

“Продажбата на бебета също е въпрос на човешки права. Това е свързано с трафик на хора, с бедност и липсата на нормален живот в България”, добавя тя.

Тя обяснява, че миналата година, законът за осиновяване в България е бил затегнат, което прави процеса на осиновяване по-добре уреден, но и по-труден за тези, които искат деца.

“Докато има нелегално търсене на бебета, ще има и предлагане, а когато законът създава ограничения, хората търсят алтернативи”, коментира Георгиева и добавя: “България е държава на алтернативите”.

* Заглавието е на ВВС