БНБ чака предложения на акционерите в КТБ до края на август

До края на август Българска народна банка (БНБ) ще очаква конкретни предложения от най-големите акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ) за бъдещето на банката. Това става ясно от прессъобщение на БНБ, в което се казва, че днес са изпратени специални писма до „Бромак“ ЕООД и Оманския фонд.

В съобщението си БНБ посочва още, че на КТБ не е предоставена помощ по одобрената от Европейската комисия схема за ликвидна подкрепа на българските банки, тъй като не може да се прецени дали банката е платежоспособна. Друг важен акцент е, че във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) към момента няма достатъчно средства за покриване на гарантираните депозити в банковата група КТБ.

Разговорите с акционерите

До момента мажоритарният акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) - „Бромак“ ЕООД, не е проявил никаква инициатива пред БНБ за оказване на подкрепа на поставената под специален надзор банка. Освен това не е търсено обсъждане нито на текущото състояние на институцията, нито на необходимия финансов ресурс за възстановяването на дейността на банката.

Вторият по големина акционер - Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, пък обвързва разговорите за намиране на възможни решения за бъдещето на банката с „наличието на яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно, съгласно действащото законодателство“, обясняват от централната банка.

От страна на ВТБ Капитал, които са трети по големина акционер, още в края на юни бе обявено, че няма интерес към подпомагане на КТБ, припомнят от БНБ.

От БНБ посочват, че извън предвидените в законодателството стъпки и регулаторни мерки остават в „готовност за контакт и обсъждане на различни законово допустими „пазарни решения” и предложения от сегашните акционери на КТБ, включително за предоставяне на необходимата за възстановяване на дейността на банката ликвидност“.

Схемата за държавна помощ и КТБ

Централната банка посочва, че на КТБ не е предоставена държавна помощ съгласно разрешението на Европейската комисия от края на юни, тъй като нито към тогавашния момент, нито към настоящия, може да се каже категорично дали КТБ е платежоспособна, или е имала единствено ликвидни проблеми.

„Основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки. По-конкретно: в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин“, обясняват от БНБ.

Освен това по случая с КТБ не са били налице и условията за предоставяне на ликвидност от страна на централната банка чрез кредитиране на банки срещу обезпечение, тъй като банката не е разполагала с ликвидни активи, отговарящи на законовите изисквания, които да предостави като обезпечение на БНБ, категорични са от централната банка.

Изплащане на гарантираните влогове

По отношение на исканията за незабавно изплащане на гарантираните депозити в банковата група КТБ от БНБ припомнят, че съгласно действащото българско законодателство те се изплащат след отнемане на лиценза на банката. Освен това такива плащания не могат да започнат, тъй като във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) няма достатъчно средства.

Към момента гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3,685 млрд. лв., а в ТБ Виктория – 55,1 млн. лв. Към 31.07.2014 г. натрупаните във ФГВ наличности от премийни вноски са в размер на 2,1 млрд. лв., което означава, че има недостиг в размер на 1,636 млрд. лв.

„Общоизвестен факт е, че политическите сили в 42-то НС отказаха да подкрепят предложението на президента на България за актуализация на държавния бюджет в това отношение, за което действие БНБ също не би могла да носи отговорност. Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-то НС“, обясняват от БНБ.

КТБ и специалният надзор

Поставянето на КТБ и ТБ Виктория под специален надзор е било продиктувано изцяло от причини, които не зависят от централната банка – масирано теглене на средства, довело до искане на техните ръководства до БНБ за поставянето им под такъв надзор, посочват от институцията.

През последните два месеца БНБ във всичките си действия „се е ръководела от стремежа да намери възможно най-бърз и ефективен подход с цел запазване жизнеспособността на банката, за да бъдат интересите на нейните вложители, инвеститори и клиенти защитени в максимална степен“.

Предложенията на централната банка за приемане на специално законодателство за преструктуриране на КТБ обаче е било отхвърлено от политическите сили, макар да е било предварително консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г.

Според БНБ предложението е било изготвено по „утвърден и работещ през последните години европейски модел“, в който не е било предвидено използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер. Целта е била да бъде създадена „жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти“.

Именно такъв модел бе приложен едва преди дни в Португалия при спасяването на „Банко Еспирито Санто“, припомнят от БНБ.

Именно отхвърлянето на предложението на БНБ не е позволило отварянето на КТБ на 21 юли, категорични са от институцията. Това е и причината работата да продължава съгласно действащото към настоящия модел законодателство, „което е единствената налична законова възможност към настоящия момент“.

Оценката на активите

„При наличните съмнения в качеството на кредитния портфейл с цел да се осигури по-надеждна информация за вземането на решенията за бъдещето на банката БНБ организира продължаване на работата по оценката на активите. Този процес ще отнеме повече време, а също така ще наложи в крайните оценки да се отчетат и текущите затруднения на кредитополучателите. Това са силно забавящи процеса обстоятелства, също непредизвикани от БНБ”, обясняват от банката.

Работата по проверка на активите на КТБ към момента продължава, като крайният срок за окончателната оценка на качеството им е 20 октомври. Преди да бъде направена ясна оценка по този въпрос, „няма да бъде възможно взимането на никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група КТБ“, категорични са от банката.

Според институцията е много важно „да не се създават нереалистични публични очаквания за мигновени и едва ли не „магически” опции за разрешаване на проблема около банковата група КТБ. Европейската и световната практика в идентични ситуации ясно говори, че такива „магически” варианти не съществуват, особено в условията на съмнения в наличната информация и непълноти в правната рамка за такива решения“, предупреждават от БНБ.

Към момента двете банки остават под специален надзор, тъй като не разполагат с достатъчно ликвидни средства, с които да бъдат посрещнати потенциални масови тегления от страна на клиентите. Депозитните портфейли на КТБ и ТБ Виктория възлизат на съответно 6,3 млрд. лева и 284 млн. лева, припомнят от банката.

В края на съобщението си от БНБ обръщат внимание, „че всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки“.

Още финансови новини четете в Investor.bg