Младите висшисти не мислят за собствен бизнес, а за чужбина

Завършването на висше образование не е стимул за започване на собствен бизнес в България. Само 8% от студентите у нас мислят в тази насока. 86% са готови да мигрират - в друг град или държава. Това показва проучване на Българската стопанска камара, проведено сред работодатели и студенти, за нагласите и очакванията на двете страни за успешно професионално представяне.

Резултатите от допитването бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите на провеждащата се конференция „Обучение и развитие по стандарти на работодателите“.

Изследването сочи още, че половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. Други 20% признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях потенциалните им ръководители. Само 10 на сто от бъдещите висшисти имат ясна представа на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа.

Според проучването над 70% от кандидатите  разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа. Около 50 на сто от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели.

По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа.

Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%).

Според председателя на БСК Божидор Данев страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование.

На фона на останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование – през 2005 г. са заделени 4,2%, а през 2012 г. – 3,8 процента.

По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия.

„Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас“, коментира Божидар Данев.

Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2 на сто през 2003 г., на 10 процента през 2013 г.

Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига до 5067.