"Елизабет I отива на рентген", или професията реставратор

"Кралица Елизабет Първа отива на рентген" - тази реплика, която иначе е странна, звучи съвсем естествено за реставраторите в Националната галерия за чуждестранно изкуство, които вече са приключили основната си работа по портрет на Елизабет Първа от 1573 г.

Рентгенът се използва, за да се видят различни слоеве, да се провери има ли долен пласт и да се стигне до оригинала, ако някой е дорисувал картината - например в опит да я "поправи", какъвто е случаят с този портрет, разказа пред БТА Кристина Белева, главен реставратор в галерията. Освен рентгена, проучвателните дейности се извършват с ултравиолетови и инфрачервени лъчи и едва след това започва същинската работа по реставрирането.

Добрата реставрация е тази, която не се вижда, обяснява Белева. Това невинаги е било така - през вековете е имало периоди, в които реставрацията се е влияела от модата, от теченията в изкуството, както и етапи, в които тя самата е влияела на изкуството и е създавала стилове. Например през 18 век са се добавяли цели нови сцени към определени картини, през 19 век широко разпространена практика е било платната да се покриват с тъмен лак, който е причината за тъмните, мрачни тонове на творбите от този период - тенденция, срещу която са се обявили импресионистите, наложили ярките, цветни бои, разказва реставраторът.

Всъщност дълго време, до 18-19 век, реставрацията не е била отделна професия, а са я правели самите художници.

Според съвременните представи добрата реставрация е тази, която максимално запазва оригиналът и при която работата на реставратора не си личи, казва Кристина Белева. За изминалата година нейната равносметка са повече от 50 реставрирани картини, като най-голяма гордост й носи "Мадоната с младенеца" на Джовани Росо да Мел, която е реставрирана от шестима души. Това е и една от най-старите картини, с които разполага Националната галерия за чуждестранно изкуство и е с размери 140 на 135 см.

Друга ценна картина на галерията е "Луцифер" на Франц фон Щук, която също е възстановена от шестима души, включително и Кристина. "Глава на жена" на Реноар /сух пастел/ и Пейзаж с каручка на Жул Паскин с молив са сред другите впечатляващи творби, реставрирани и съхранявани в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Вниманието привлича и позлатена статуя на Буда от 19 век с инкрустации, покрита с черен лак, характерен за Азия.

В момента реставраторите усилено работят по "Христос и блудницата" , за която се знае, че е школа "Тициан", но авторът е неизвестен и се предполага, че е от около 16 век. Картината се реставрира по проект на Министерството на културата.

Трудно е да се каже колко време продължава възстановяването на една картина, различно е и всеки случай е индивидуален, разказва Кристина Белева. Един реставратор трябва да бъде, освен художник, и малко биолог, малко химик, фотограф, специалист по история на изкуството и да не престава да учи през целия си живот. Тя признава, че професията й е много трудна, а и в България не е добре платена. Но добавя също така, че работата й е и много вълнуваща и за нея това е най-хубавата професия, която дава шанс на старите картини да оживеят.