Как човек се превръща в убиец?

В учебниците по криминалистика определение за "убиец" няма, но обикновено това са психически силни хора, които към момента на извършване на убийството мислят, че постъпват по възможно най-правилния начин, коментира в интервю за БТА един от водещите криминалисти в Областната дирекция на МВР в Пловдив Захари Клинков, разузнавач от групата "Престъпления против личността".

В тази връзка може би определението за "убиец" би гласяло така - "човек, който е стигнал до заключението, че убийството е единственият начин за разрешаване на проблема им", казва Клинков. Той пояснява, че хората реагират по различен начин на трудностите и по различен начин решават проблемите си.

В характера на хората, извършили убийство, няма някаква особена черта, която да ги отличава, поведение, което при първия поглед да ти подскаже - това е убиецът”, сигурен е експертът. Той пояснява, че на база информацията и уликите от местопрестъплението,  криминалистите изграждат профила на убиеца и затова не търсят допирни точки с други престъпления.

На първо място са мотивите - те обикновено ни насочват към евентуалния извършител и много бързо свиваме кръга на заподозрените, обяснява Захари Клинков. "Ако жилището, мястото на престъплението, е разхвърляно - има користна цел и затова се обръщаме към контингента, който може да извърши деянието. Ако няма откраднати вещи - разследването тръгва по други версии. Ако жертвата е жена, млад човек - разследваме убийство от ревност.

Така че самото произшествие ни насочва към определен кръг от лица, които биха могли да се впишат в това престъпление. От това, което сме видели, си изграждаме виртуален портрет за конкретния извършител". Това включва обстановката, трупа, начина на извършване на убийството, нараняванията, степента на жестокост, разказва експертът.

Той пояснява, че ако има убийство с голяма степен на жестокост, тогава явно има личен мотив и практиката показва, че извършителят е лично засегнат и е извършил убийството, влагайки много емоция. При търсене на мотивите разследващите обаче не пропускат и евентуална инсценировка с цел отклоняване на вниманието им от основния извършител.

"Има хора, които на пръв поглед покриват научните писания - при разпит се потят, търкат ръце, треперят, не са на себе си, изпадат в шок - признаци на поведение на виновен. Но в повечето случаи това са много притеснителни по принцип хора или поведението им се дължи на факта, че за първи път влизат в полицията. Както и на другия полюс - държат се спокойно, пускат майтапи, пушат, разговарят по различни теми и си мислиш, че това не може да бъде убиецът. А се оказва тъкмо обратното”, разказва своята практика Клинков и продължава:

"Затова се тръгва от доказателствата, после трябва да опознаеш човека, да го прецениш, а събраните доказателства да насложиш с неговото поведение. Защото няма убийство, за което да няма мотив”.

Понякога и най-кроткият човек може да посегне, защото определени обстоятелства и преживявания са изкарали на преден план агресията. Мотивите са тези, които отключват агресията, те са изключително силни за човека и затова тръгваме от тях, обяснява Клинков. По думите му обикновено в началото има даден проблем, който впоследствие се превръща в мотив и даденият човек решава, че само убийството ще го разреши.

Опитът на полицаите сочи, че на случаен човек се посяга при користен мотив. “Влиза в къща да краде, вижда човек и при дадена ситуация го убива. Когато обаче се познават жертвата и извършителят - тогава нещата са много лични. Когато един човек приеме нещата много лично, тогава много лесно се настройва към убийство”, предупреждава Клинков.

По думите му никой не е застрахован, че няма да извърши убийство, защото това са инстинкти, които се отключват в даден момент, при дадена ситуация.

Трудно могат да се свържат убийците с насилието над животни в детска възраст, коментира експертът. По думите му в детството обикновено хората са едни, но като пораснат стават други. "Другото е по-възможно - като дете убиецът да е бил много свит, скромен и останалите деца да се го мачкали. В един момент решава по този начин да се самодокаже, да го докаже и пред другите”, посочи Клинков.

Според него на база старите убийства, които се изучават, може да се каже, че няма две с един и същ почерк. “Различно е при поръчковите убийства, но не всеки иска и може да стане килър. И там обаче водещото е мотивът, макар да става въпрос за пари. За килъра това е един вид работа и той не влага някакви чувства и емоции - приема поръчката, убива, взема си парите и нещата приключват. За него е важно да се знае, че е професионалист и когато дойде моментът - го търсят.

Затова трудно можем да го задържим, но с годините и ние трупаме опит и мисля, че играта трябва да я спечелим ние”, твърди криминалистът.

Той признава, че няма застраховка и за полицаите в определен момент да минат "от другата страна". Въоръжени са, психически са подготвени, че може да убият служебно, но по думите на Захари Клинков това би станало трудно, защото отново чисто психологически полицаят знае, че винаги има "още един начин" и убийството не решава нещата.