"Амнести": Властите не разследват ксенофобските престъпления

У нас липсва адекватно разследване на престъпленията от омраза. Това се посочва в доклад на "Амнести интернешънъл", публикуван в понеделник, озаглавен "Пропускайки същественото: Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България". 

Той документира тежките последици от престъпленията от омраза върху пострадалите лица и акцентира върху това как неспособността на държавата да се справи с вкоренените предразсъдъци срещу хората, търсещи убежище, имигранти, мюсюлмани, гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални, води до допълнително насилие и дискриминиция.

Според него държавата, в лицето на българските власти, спешно трябва да приеме ясна позиция и да се придържа към националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички.

„Полицията трябва да разследва защо се случват тези престъпления, защото това са атаки срещу хора, които изглеждат по-различен начин“, настоява и Гаури ван Гулик, заместник-директор на програмата на "Амнести Интернешънъл" за Европа.

Българският хелзинкски комитет е алармирал "Амнести" за редица престъпления в страната ни, които са зачестили напоследък.

По думите на Ван Гулик има сериозни законови пропуски.

Въпреки че в България съществува законодателство за съдебно преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия, властите масово не разпознават и не разследват такъв тип посегателства, се посочва в доклада на "Амнести".

В края на 2013 година БХК подал сигнал в "Амнести", че случаите с нападения над бежанци нараснали.

Прокуратурата отчела 80 досъдебни производства за престъпления срещу етнически малцинства.

Жертвите на престъпленията не получават подкрепа, след като са станали обект на насилие, каза Перолини. Затова и те не подават масово сигнали в полицията. Някои от жертвите дори споделяли, че не вярват да последва адекватна реакция.

В доклада на "Амнести" е записано още, че жертвите на престъпления от омраза в България не получават достъп до правосъдие заради отказа на следователи и прокурори да отчетат дискриминационните мотиви в тези случаи.

За определени престъпления, като убийство или физическо насилие, мотивите от расизъм или ксенофобия представляват отежняващ фактор, което предвижда допълнително наказание.

Прокурори са споделили пред "Амнести", че властите обикновено считат тези престъпления като мотивирани от хулиганство, което е по-лесно дoказуемо. Това се дължи отчасти на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони.

"Често органите на властта не обръщат внимание на дискриминационните елементи на престъплението, като расистки обиди. Терминът "хулиганство" не служи като заместител за съдебното преследване на престъпления от друго естество", казва Перолини.

Според него може да се сложи край на расизма и ксенофобията само ако властите приемат и отчетат тяхното присъствие в обществото.