Неправителствени организации загрижени за съдебната реформа

Под декларацията, получена в БТА, са имената на Института "Отворено общество"- София, Център за либерални стратегии,Български хелзинкски комитет,Българска медийна коалиция, Съюз на работодателите, Кръг "Европейски диалог", Фондация Пайдея, Евро-български културен център, Център за култура и дебат "Червената къща", Студентски клуб "Нова дипломация" към НБУ, Европейски институт, Програмeн и аналитичен център за европейско право, Българска асоциация Гражданско общество и правни инициативи, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за права на човека, Проект Права на човека, Фондация "Романи Бах".

Те призовават парламентарните партии да формулират свое виждане за съдебната реформа, да организират публични обсъждания на своите програми и помежду си, и с представители на гражданското общество. Неправителствените организации апелират към партиите да декларират волята си за постигане на консенсус по въпросите за структурни и функционални промени в съдебната власт и в досъдебната фаза на наказателното производство, целящи по голяма независимост от външен натиск, бързина и качество на процеса при гарантиране на правата и свободите на гражданите, както и контрол и отчетност в работата на органите на досъдебното производство.

Организациите настояват също за консенсус между партиите и за усъвършенстване на механизмите на координация в противодействие срещу престъпността и оптимизиране дейността на разследващите органи. Те искат партиите да обявят в какъв срок и как ще се постигне това съгласие, както и да се ангажират, че и този, и следващият парламент ще спазват постигнатите договорености, независимо от резултатите на парламентарните избори.

Предлагаме на избирателите да не гласуват на следващите избори за партии, които нямат собствена визия и не могат да поемат отговорност за реформата на съдебната власт, пише в декларацията.

Неправителствените организации заявяват, че неефективността на съдебната власт е била предизвестена заради липсата на ясно разделяне на правомощията и отговорностите между институциите й и липсата на добра координация и сътрудничество между тях.

Според неправителствените организации проблемът със съдебната власт не е опирал само до конкретните загуби в борбата с престъпността и корупцията или до посегателствата върху правата на гражданите, а до самата ни социална идентичност. Всеки от нас, повече или по малко, се преживяваше като принадлежащ на "бандитизиран" колективен субект, смятат те.

Този проблем бе разпознат и отвън и се превърна в решаваща тема и препятствие в процеса на евроинтерграция, пише в декларацията.

Според организациите опитите за промени в съдебната власт не са довели до съществен резултат. Непрестанното започване отначало в отсъствието на реална политическа воля оставяха единствено подозрението за взаимодействие между легитимно избрани и сенчести фигури, посочват те. Това се допълваше от претенцията на самите представители на съдебната власт "никой да не им се бърка", под претекст за независимост и специализираност, пише в документа.

Организациите смятат, че днес вътрешният и външният политически контекст правят ситуацията по-лоша. От една страна с приближаването на парламентарните избори съдебната реформа някак отпадна от политическия дневен ред или е отложена за "неизвестното после", отбелязват те. От друга страна приближаващото подписване на договора с ЕС може да се осуети от задържането й, или той да бъде подписан въпреки това и така да се обезсили основният инструмент в осъществяването на реформата, посочват организациите.

Според тях в такава ситуация единственият обществен ресурс е гражданският натиск, осъществен във взаимодействие между неправителствените организации.