МФ иска митничарите да разследват измами с данъци и акцизи

Митническите органи да имат право на разследване на данъчни измами в особено големи размери и повече правомощия по отношение предотвратяването, разкриването и пресичането на престъпления, свързани с контрабанда, злоупотреба с валутни ценности и продажба и съхранение на стоки без бандерол. Това са част от предложенията за промени в Закона за митниците, направени от Министерството на финансите (МФ).

В проектозакона, поместен на сайта на ведомството, се посочва, че по този начин подобни престъпления ще се разкриват по-бързо, а работата ще бъде по-ефективна.

В мотивите пише, че „приходите в държавния бюджет от акциз и ДДС при внос се контролират от митниците“, но когато се установи престъпление според Наказателния кодекс митничарите не могат да извършват разследване поради липса на компетентност.

По този начин ще се постигне „по-голяма бързина и ефективност при разкриването на престъпления, свързани с избягването и неплащането на акциз и ДДС в големи размери, поради взаимодействието между контролния и разследващия орган, които са в едно и също ведомство“, добавят от МФ.

Измененията предвиждат още митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления, свързани с продажбата или съхранението в склад на акцизни стоки без бандерол, нелегален внос, нарушаването на режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности, както и с неплащането на данъчни задължения в големи размери.

„Липсата на такива правомощия създава непреодолима пречка в дейността по възлагането на разкриването на извършителя в досъдебни производства, водени срещу неизвестен извършител, да бъде възлагана на митническите органи“, гласят предложенията в тази връзка.

Според вносителите промяната се налага, тъй като „към момента в хода на разкриване на престъпленията, органът с разследващи правомощия е митнически орган, а органът, оправомощен да извършва оперативно-издиравтелни дейности, е орган на Министерството на вътрешните работи (МВР), което изисква допълнителна междуведомствена координация и води до забавяне на производството“.

С оглед по-голяма оперативност при разследването на престъпленията законопроектът предвижда митническите органи да могат да конвоират на територията на страната лицата, за които има данни, че са извършили описаните престъпления и за които съществува реална опасност да се укрият или да извършат друго престъпление.

Според МФ предоставянето на митническите органи на това правомощие ще запълни и празнотата в законодателството, като се регламентира органът, на който е възложено конвоирането на задържаните лица от митническите органи.

Законопроектът предвижда още и „разширяване на контрола, осъществяван от митническите органи на ГКПП и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство“.

Проектът залага и „обмен на информация между МВР и Агенция „Митници“ чрез регламентиране на достъп до автоматизираните им информационни системи“, както и по-тежка санкция за извършителите на контрабанда при повторно нарушение, тъй като от направения анализ на осъществените нарушения на митническото законодателство се установява, че именно те се занимават системно с тази дейност.

С измененията се предлага съкращаване на процедурата по събирането на неплатени публични вземания. „За разлика от административните актове, издавани от органите по приходите на Националната агенция за приходите (ревизионен акт), които са и изпълнително основание, митническите органи издават два отделни административни акта (решение и постановление), които подлежат на самостоятелно обжалване по административен и съдебен ред“, пише в мотивите в тази връзка.

Така вносителите целят повишаване ефективността при събирането на публични държавни вземания и намаляване на сроковете за тяхното събиране. С проекта се предлага издадените решения от митническите органи, с които се определят длъжникът и размерът на публичното държавно вземане, да служат като изпълнително основание за принудително събиране на установените вземания.

Още по темата четете в Investor.bg