Защо бягат децата ни? Къде отиват?

Вече седмица съдбата на Камелия и ромската й одисея с Найчо е водеща в медиите и една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Едно 15-годишно момиче от Видин избягало заради любовта си – 25-годишен мъж от врачанско село.

Сагата, която е определяна от мнозина като сапунен сериал, обаче впрегна местната полиция и източи незнайно колко държавна пара, докато издирят и върнат детето.

Кой е виновен, въобще има ли виновни? Какво се върти в главата на един тийнейджър? Къде тук са родителите, училището? Къде е обществото? Отговорите се опитахме да получим от доктор Илария Петкова, известен невролог у нас.

"Криворазбраната свобода и прекалената задоволеност са факторите, които водят до бягства, самоубийства и противосоциални прояви на децата", твърди тя и обяснява, че отглеждането и възпитанието на едно дете е цяло изкуство.

"То е личност със собствен характер и мислене. Отношенията между родителите и децата мога да сравня с ходене по тънък лед. Правила няма, но връзката между родителите е модел за подражание на децата", споделя тя истината, които всички знаем, но често не прилагаме, не изпълняваме...

По думите й тийнеджърската възраст е най-инфарктната в растежа на едно дете, защото именно тогава настъпват физически, а и емоционални промени в подрастващите.

"Смятат, че знаят и могат всичко и авторитети за тях няма. И тук е мястото на родителя много внимателно да "влезе" в ролята на тийн... и да бъде приятел и съветник на детето си, а не да налага грубо волята си", допълва д-р Петкова.

Неврологът напомни, че във века на информационните технологии децата са много информирани - от медиите, от социалните мрежи, затова и рядко търсят съвет.

"Много често и в социалните мрежи и по телевизията четем, слушаме и виждаме негативизми, които ние, възрастните, възприемаме по един начин, но децата по друг и това срива психиката им, изкривява я", категорична е тя.

Според нея училището и учителите по никакъв начин не помагат за формиране на личността на детето.

"За жалост учителите са абсолютно незаинтересовани чиновници, идващи да си вземат заплатата. Жалко, но факт", коментира тя.

Доктор Илария Петкова е категорична, че не кризата или пък немотията тласкат децата да вземат подобно решение и да напуснат дома си, да избягат от родителите си.

"Това са затворени в себе си деца, които не комуникират много с другите, мислят си, че всичко знаят", каза тя и сподели, че напоследък наблюдава странен феномен в практиката си – деца, които се нуждаят от намесата й заради свръхамбиция в училище.

"Дотук ни доведоха експериментите в образованието, малки деца да са на антидепресанти заради едната оценка и страха да не станат слабаци", заключи тя.

А ние от Dnes.bg ще продължим да търсим отговорите за нашите деца.