"Цяла градина" български имена на цветя изчезват през годините

“Цяла градина” от прекрасни български имена на растения вече са почти изчезнали и много рядко се дават на новородени деца, разказа пред БТА доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

Такива са имената Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина и други.

На тяхно място възникват чуждоезичните им аналогии - Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка. С времето са изчезнали и други имена, които не са  успели да се наложат, като Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила.

Доц Банкова признава, че цветните имена спрямо традиционния антропонимичен календар са значително намалени и изменени. Постоянни са емблематичните Цветан, Цветанка, Албена, а останалите имена, като че ли се загубват в другата палитра от лични имена, смята експертът.

Сред новородените деца с цветни имена най-много са наречени Цветан и Цветанка. Красиво женско име, което търпи своето възраждане, е и Калина. Други популярни днес имена са Сеяна и Рая, също са адресирани към Цветница - едното е свързано с глагола "сея", а другото - с  райската градина, обяснява етнологът.

От мъжките имена продължават да са харесвани Ясен и Явор - традиционни имена, заредени с много смисъл и послание на дървета символи, които са пазители и на семейството, и на  приятелството, отбеляза доц. Банкова.

Да си кръстен на цвете или растение означава, че твоите родители са заложили едно пожелание животът ти да бъде пъстър и цветен, да имаш късмет, хората да ти се радват и ти да носиш радост на хората, смята доц. Петя Банкова. В представата на българина женските цветни имена винаги са били носители на красота, на свежест, на плодовитост, затова са били много разпространени. При мъжките имена приоритетни празници са Гергьовден, Ивановден, Димитровден.

Жените са в своето царство именно на Цветница, смята доц. Петя Банкова.

В съботният ден преди Цветница пък се отбелязва Лазаровден - добре познат празник по цялата ни територия от древни времена. Според доц. Банкова всъщност това са "посветителни обичаи", които трябва да преведат малкото момиче към статута на девойка, готова за годеж и брак.