Влияят ли игрите на детската агресия...

Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на тази учебна година са 1662, посочва Министерството на образованието и науката. Резултатите от проучването са особено стряскащи, особено след като се сравнят с цялата минала година, когато те са били общо 606.

Такива данни винаги са повод за безпокойство, обясни Веселин Хандживев - разработчик на игри и геймър пред БНТ. Все пак той нe видя връзка между компютърните игри и тази статистика, тъй като според него игрите са отдушник на негативизма.

“Помислете къде детската престъпност, детското насилие е най-силно?”, попита той. По негово мнение подобна агресивност се наблюдава в по-изолирани, по-обособени общности. Там, където хората не играят игри, нямат достъп до компютри, умни телефони и т.н.

Според Ханджиев, играта е най-естественият природен начин да се учат нови неща. Също така той не намери разлика в идеята дали детето играе на обикновен шах или на такъв на компютър.

Специалистът по артистични психо-социални практики Цвета Балийска бе на друго мнение. Според нея играенето на компютърни игри е загуба на време и дори е опасно, ако породи зависимост. Също така подобни занимания не дават шанс на детето да развива емоциите в себе си.”Един от ключовете за решаване на проблемите е умението да се поставяш на мястото на другия”, обясни тя. Специалистът сподели още, че насърчава четенето на книги. „Това е един от малкото шансове да спасим децата си”. Също така изрази убедеността си, че е добре всяко дете да се занимава с изкуство.

Васил Лазаров от асоциация „Родители” също се изказа против компютърните игри, тъй като с тях се губи възможността от реално общуване. “Аз мисля, че едно нещо е да тичаш из квартала с патлаците и да крещиш: “Убит! Убит!” и след това да отидеш да играеш футбол със същите тези приятели. Друго е самичък или в мрежа с други хора пред екрана да ги стреляш и да им разпръскваш мозъците”.

И тримата се обединиха около идеята, че играта е особено важна и, че извънкласните занимания са изключително ценни. Другото общо между тях бе идеята да се промени начина на преподаване в клас. „В едно училище е нужно цялата методология да помага на децата да намерят себе си, вместо да се тъпчат, за да научат дадени формули.”, отбеляза Ханджиев и заключи, че играта е основна част от битието на всичко живо и всеки опит да се раздели сериозното от игровото, е трудно.