КТБ "отворила" проблемите в банковия сектор

През 2014 година банковият сектор беше белязан основно от проблемите около Корпоративна търговска банка (КТБ). Казусът доведе до "избистряне" на множество проблеми в сектора като цяло. Това коментира доц. Григор Сарийски при представянето на годишен доклад за развитие на икономиката на Института за икономически изследвания при БАН.

На първо място икономистът посочи установения институционален проблем, визирайки БНБ, която констатира, че банковата система е стабилна, но се оказа, че една от банките е с отрицателен капитал. Вторият негатив, който експертът открои, е проблемът с регулаторната рамка – фактът, че не сме синхронизирали законодателството за банките изцяло с европейските директиви. Все още има редица закони, които тепърва трябва да бъдат синхронизирани, коментира икономистът.

На трето място Сарийски посочи чисто поведенчески проблеми – гражданите целяли високи лихви, но впоследствие загубили голяма част от вложенията си. В момента това, което правят депозантите, е да раздробяват депозитите си и да ги прехвърлят от банка в банка в търсене на най-изгодни условия, коментира експертът.

По отношение на кредитите той посочи, че като цяло кредитирането "никъде не върви" - нито в еврозоната, където бе отчетен нулев ръст, нито у нас. През миналата година кредитирането у нас отчете отрицателни темпове, но е възможно през настоящата година да отбележи положителни темпове заради натрупани стари задължения, които трябва да бъдат погасени. Възможно е да има нови кредити за покриване на стари комунални задължения, прогнозира икономистът. Според него е възможно да имаме по-големи темпове на кредитирането, но не с осезаема разлика.

Активите на търговските банки се увеличиха с близо 6 милиарда лева през изминалата година, като понижението спрямо предходната се дължи на възникнали казус с Корпоративна търговска банка (КТБ). Депозитите стигнаха 41 милиарда лева, но именно там възникна и един от най-големите проблеми, каза доц. Григор Сарийски от БАН.

По думите му нито на гражданите им е било приятно да депозират заради ниската лихва от под 1 процент, нито на банките – да съхраняват депозити, защото "нямаше какво да ги правят“. Експертът даде пример с най-доходната група - търговски кредити, която носи и най-големите приходи на търговските банки. По това перо е отбелязано съществено понижение - от 74% през 2009 година до 65% в края на 2014 година, без обезценките е в порядъка на 59 на сто от активите, коментира икономистът.

През 2014 година инвестиционният климат в страната остава неблагоприятен, констатират икономистите на БАН. Не са оптимистични и инвестиционните нагласи, каза доц. Сарийски.

През миналата година беше отчетено понижение, което продължава и през тази година, коментира още той. По думите му само за първото тримесечие понижението на преките чуждестранни инвестиции е с близо 8 на сто. Има и проблеми в структурата на ПЧИ, допълни той. И посочи, че са останали финансови потоци от офшорни зони предимно.

"Така че няма как да имаме доверие в бъдещото развитие на икономиката, независимо че лихвите по корпоративните кредити са ниски“, обобщи икономистът.

Той каза, че в момента е налице активно предоговаряне на кредити с по-ниски лихва. По думите му това явление се стимулира от стремежа на банките да ограничат риска си.

Губи се интересът към чуждестранните дългови ценни книжа, коментира още анализаторът - намаляват осезаемо до 30 на сто. Това е обяснимо, защото държавният дълг е в голямата си част - две трети, към еврозоната. Агресивното понижение е заради затегнатото кредитиране, обясни икономистът.

Вече втора година има положителен прираст в търговските резултати на банките, коментира експертът, като отбеляза, че тенденцията продължава и тази година.

Банките продължават да печелят от понижението на лихвите по депозити, посочи той. Разходите по тях са намалели с 29 на сто, или с една трета. В същото време се увеличават приходите от такси и комисионни, така че банковата сфера бележи положителна тенденция в тази посока.

Проблемът е, че по-високите приходи са концентрирани в няколко по-големи банки - останалите имат проблеми, защото хората изтеглят депозитите си от тях.

Миналата година като цяло не беше благоприятна за финансовия сектор и последиците от КТБ предстои да се изясняват, обобщи доц. Сарийски. Той очаква нулев резултат от работата на временната комисия в Народното събрание за казуса с КТБ. Предстои да се изясняват проблемите около КТБ – кой каква вина има, но разходът ще е за сметка на данъкоплатците и Фонда за гарантиране на влоговете, който трябва да попълни дефицита си, каза икономистът.

Подробности четете в Investor.bg