Периферни теми издават механизмите на властта

В момента българското общество е изправено на кръстопът. От една страна, липсват ценности, които да бъдат предадени по пътя на традицията, а, от друга, все още не са изградени алтернативните социални форми, в които да бъде положено началото на ценностното обновление, коментира пред БТА Валери Личев, завеждащ "Антропологически изследвания" към Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Поводът за коментара му е дискусията около паметника на Цар Самуил и защо този въпрос предизвика такава реакция, какви теми всъщност вълнуват обществото ни и променени ли са ценностите му.

"Социализмът ни предлагаше единна ценностна и светогледна система, но след падането си остави тежки дефицити", посочва антропологът. Разпадът на единната концепция за света многократно е бил анализиран от представителите на постмодернизма, допълва той.

Живеем в мозаечен свят, в който е невъзможно налагането на безспорен ценностен дискурс, отбелязва Личев, но напомня и мнението на изследователя на съвременни митове Джоузеф Кембъл - ако цялото минало бъде отречено, откъде ще бъдат взети ценностите, които трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения.

Общественият живот не може да бъде разглеждан като съставен от самостоятелни, независими една от друга сфери на изкуство, политика, наука, религия, отбелязва Личев и припомня съвременното схващане за мрежовидния характер на социалните отношения.

"Едно единствено събитие или действие може да се превърне във фокусна точка на нагласи и мотивации от различни сфери на обществения живот. Такъв е случаят и с издигането на паметника на Цар Самуил", казва ученият.

Дискусиите около естетическата стойност на паметника са съсредоточили в себе си проблеми, обхващащи почти всички аспекти на нашия политически, културен и социален живот - от мястото и ролята на институциите, от които зависи устройството на градската среда, през личностите, които направляват този процес, както и лобитата, чиито интереси защитават, до естетическите ценности, които трябва да бъдат наложени в градския живот, смята антропологът. Освен това тези дискусии повдигат въпроса за характера и функционирането на историческата памет.

Според Личев смесването на естетическата и историческата интерпретация на значима личност от българската история може да се превърне в летатехника /техника за забравяне, от Лета - реката на забравата/, но не да доведе до пълна забрава, а до "лоша памет". Причината е наслагването на два образа един върху друг - художествения и реалния.

По този начин е възможно следващите поколения да възприемат художествения образ за реален и да свързват с него историческите факти, е мнението на антрополога.

На въпроса дали по-"малки" теми не изместват големите и не се ли съсредоточава общественият дебат върху сравнително по-незначителни неща Личев отговаря с мнението на Фуко, че изследването на привидно маловажни или периферни теми могат да кажат много повече за механизмите на властта, отколкото фокусирането върху самата политика.

Аналогично в един незначителен проблем като кърменето в мол могат да бъдат открити редица срезове, които засягат властовите механизми, структуриращи нашия обществен живот - какви са правата на клиентите в частните търговски площи, до каква степен общочовешките ценности се съгласуват с формалното право и всекидневния морал, допустимо ли е инструментализирането на едно човешко право с оглед извличането на облаги, дава пример антропологът.

Ученият коментира също, че тези теми са атрактивни и заради интригата, която съдържат и която произтича от възможността за заемане на много гледни точки и изтъкване на различни аргументи.

В тези случаи винаги има ответна страна, над която трябва да бъде постигната "победа" в спора. Това означава въвличане в игра, която от времето на немския романтизъм винаги е била разглеждана като отличителна човешка черта, отбелязва Личев.

Привидно маловажните проблеми ангажират публиката и заради тяхната смислова и емоционална близост и разбираемост. Те се намират в много по-тясна връзка с всекидневните ценности за разлика от референдумите например, които са значително по-абстрактни и емоционално неангажиращи. Езикът, на който се дебатират последните, е формален и специализиран.

Като участници в политическия процес гражданите са просто лица, лишени от индивидуалност, в смисъл, че "отчуждават" своята воля в полза на други, които да ги представляват. При обсъждането на теми от всекидневието те обаче се възприемат като личности, способни да се включат в "театъра на общественото мнение", обяснява Личев.

Сюжетите, разигравани в "театъра на общественото мнение", обаче често пъти са дирижирани или подложени на символни манипулации, коментира той и посочва, че подобна зависимост не е чужда и на развитите демокрации.