История за дядо Иван, но онзи дядо, от Луковит

Рядко се сещаме или все отлагаме да им кажем "обичам те" и дори просто да попитаме "Как си". А те - родителите, бабите и дядовците ни, живеят за нас - децата и внуците им.

"Дори на пръв поглед той не изглежда обикновен. Моят дядо се казва Иван и през целия си 81-годишен живот е живял в малкото градче Луковит. Отраснах при него. Почти цялото ми детство премина в дядовата къща, тъй като родителите ми заминаха в чужбина. През всички тези години той беше и продължава да бъде образът, който винаги давам за пример", любов, описана в писмо, на едно 20-годишното момиче.

"Прави всичко, обаче гледай да не пречиш на хората. Обичам поздрава. Да поздравя човек. Обичам и мен да ме поздравят. Това е един начин най-елементарен за контакт с теб", казва самият дядо - Иван Даскалов пред bTV.

Най-важният урок за него в живота е трудът: "Аз го ценя много труда, той е нещо, което възпитава. Трудолюбието - това е мярката за това как си със здравето".

"В Полша бях един месец като треньор... Там видях лагера, ужаса, газовите камери, костите на деца, вагонетките, с които са ги вкарвали в пещите. Това се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. А още повече, че тук е адът, а оттатък са правили разкошни вечери и разпивки", спомня си дядо Иван.

"В Луковит всички хвалят чудната му градина. Който е опитвал от доматите от дядовата градина, казва, че по-сладки не е ял никога. И няма съмнение в това. Спомням си преди време дядо ми беше казвал, че садейки всяко стръкче в тази градина, той влага любов и така градината му отвръща със същото", пише пък момичето.

"Градината ще ми липсва, докато за мен свят светува. Даже искам и други неща да направя и ще ги направя, само да имам хъс, както сега. И се почерпвам! Да не пропусна да го кажа това. Имам си казанче, имам си плодове, правя си от двора салатки хубави, сядам си, като съм се уморил, защото ракията, като не си уморен, не е много сладка", признава той.

"Гордея се с моя дядо и искам хората да видят как на 81 години сам самичък той успява да превърне една обикновена къща в приказен дом. Истинско щастие е да прекараш дори и един ден с него", завършва писмото си гордата внучка.