Българинът: С бира по потник пред панелката, а после - мрън, мрън!

Умението да се наслаждаваш на живота и да се интегрираш в него - това е психичното здраве, коментира в интервю за БТА проф. Георги Ончев, психиатър в Александровска болница по повод Световния ден на психичното здраве.

Според него истинската нормалност включва автономност, съгласие със себе си, адаптивност, усет за доволство от себе си и умение да се наслаждаваш на живота. Добра превенция е също така да се заобикаляш с автентични хора, препоръча професорът.

"Фройд казва, че да си здрав означава да имаш годност да обичаш и да работиш, т.е. да можеш да полагаш усилия, да не си мърморко, да не си намираш алиби за комплексите си и за това защо пиеш бира по потник пред панелката, вместо да работиш, и да можеш да инвестираш чувства в идеи, хора и каузи", изтъкна професорът.

По думите му българите сме доста черногледи и не виждаме хубавите неща или ги виждаме избирателно. Обръщаме внимание само на това, което е лошо, което не ни достига и за което завиждаме на комшиите.

"Това е донякъде депресивен когнитивен стил, стил на мислене, който изтъква лошото и не забелязва доброто. Неслучайно една от дълбоките книги за родния ни манталитет, на проф. Георги Фотев, е озаглавена "Българската меланхолия", отбелязва лекарят.

"Ние носим черти от дедите си и това е смисълът на културата - да се предават устойчивите неща, и същевременно да имаме развитие и да не сме застинали до потурите им. В менталността си носим следи от хилядолетна история. Носим ги и ги възпроизвеждаме. Ние носим меланхолното, избирателното черногледство, но и много позитивни неща. Точно това черногледство обаче ни пречи да ги забележим", изтъкна още той.

"Колко често ще чуете, че за последните 25 години средната продължителност на живота на българите се е увеличила; брутният вътрешен продукт на страната ни през този преход се е удвоил. Дори в исторически план ние мрънкаме. Обичаме да се вглеждаме в героичните моменти, когато сме печелили битки, а за другите моменти предпочитаме да мълчим, защото изпитваме срам. Всъщност тези дълги периоди, от които ние изпитваме срам, са били периоди, в които сме били една много достойна и най-процъфтяващата част на големи империи - Римска, Византийска, Източно-Румелийска, Османска", каза Ончев. 

"Неумението да видим добрите неща се изразява във вечното ни мърморене, което е причина за много от бедите ни и за това да се чувстваме като едни от най-нещастните хора на Земята, макар да сме на едно от първите места по собственост на имоти, например", коментира проф. Георги Ончев.

Той цитира данните от Национално представително епидемиологично проучване на честите психични разстройства, според което нивото на засегнатите в България от тревожност и депресия е абсолютно сравнимо с това в останалите европейски държави, дори е по-ниско.

По думите на проф. Ончев истинското емоционално здраве означава и развитие, а не застой - обратно на възгледа, че когато лодката не се клати, нещата се добре. Професорът коментира, че умните общности винаги са оценявали таланта и способностите на психично болните си членове.

"А неумните са като "Корабът на глупците" - знаменитата метафора, отразяваща първоначално "историята на лудостта" (по Фуко), но впоследствие все по-плътно като че ли се доближава до емблема за цивилизацията на "здравите", допълни професор Ончев.