Тристранката без съгласие за Бюджет 2016

Обсъждането на трите проектобюджета - на държавата, на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване за 2016 година, приключи без общо становище от социалните партньори. Това каза вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин на брифинг за журналисти след приключването на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

По отношение на бюджета на Здравната каса Калфин обобщи, че основният спор е в исканите от Касата допълнителни 130 милиона лева за догодина, които обаче държавата не е предвидила.

По думите на вицепремиера относно бюджета на ДОО положителното, което са отчели партньорите, е, че макар и скромно, промените в пенсионната система започват да дават някакъв ефект за балансиране на системата – намалява държавната субсидия в бюджета на ДОО и НОИ ще поеме разходите със собствени приходи.

Забележки имаше по отношение на частните пенсионни фондове, като се очаква да бъдат актуализирани предложенията на КФН. Другата бележка е по промените, свързани с подхода към инвалидните пенсии. Предстои предлагането на концепция, която ще бъде обсъдена със социалните партньори, заяви министърът на труда.

Бюджетът на ДОО не беше подкрепен от партньорите, защото синдикатите имаха възражения към разходната част, а работодателите имаха забележки по отношение на административното определяне на минималния осигурителен доход (МОД). Калфин предлага от догодина договарянето на МОД да е двупартитно между бизнес и синдикати.

По постановлението за минималната работна заплата (МРЗ), предвиждащо ръст с по 20 лева в следващите три години, също не беше постигнато общо съгласие по различни причини.

Синдикатите отбелязаха, че ръстът не е достатъчно голям, докато работодателите твърдяха, че ръстът не е обоснован. В коментар Ивайло Калфин заяви, че ще предложи Народното събрание да ратифицира Конвенция 131 на Международната организация по труда, която задава широка рамка за определяне на МРЗ, като тук има съгласие на партньорите. Ще се работи по избора на набор от показатели, които да са валидни за определянето на МРЗ. Възможно е най-рано по този метод да се определя МРЗ през 2017 г., като целта не е да има автоматичен механизъм, а максимално обективен, каза Калфин.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) посочи, че подкрепят предлаганата от МФ ускорена консолидация за ограничаването на бюджетния дефицит, ниското ниво на преките данъци и запазването на данъчната стабилност, както и преразпределението на БВП през бюджета да не надвишава 40%. Опасяват се обаче, че прогнозираният ръст на БВП няма да се състои и препоръчват да се заложи буфер в бюджета, който да послужи за неутрализиране на такъв ефект. Подценен е ефектът от разменените санкции между Русия и ЕС, както и от бежанската криза, смята Велев.

Не е отчетено увеличението на цената на тока за индустрията, както и ръстът на МРЗ и МОД, смятат още от асоциацията. Оттам имат и възражение по отношение на косвените данъци като такса битови отпадъци, плащането на първите три дни болнични от работодателя, акциза върху пропан-бутана и др.

АИКБ не одобрява и бюджета на ДОО заради липсата на подкрепа за медицинската и трудова експертиза, както и запазването на трите дни болнични и административното разпростиране на минималните прагове.

Пламен Димитров от КНСБ посочи, че огромният допълнителен ресурс, който МФ залага в новия бюджет за отбрана и сигурност, може да се насочи към инвестиции на пазара на труда и като цяло към икономиката. Прекалено бързата и стръмна фискална консолидация е основната критика на синдиката към проектобюджета на държавата, тоест бързото свиване на разходите за намаляване на дефицита, защото "половин милиард ще бъдат похарчени неадекватно".

Основно притеснение на КНСБ е, че заложените 2,1% ръст на икономиката са подценени заради бюджетната политика. Димитров подчерта, че няма кой да движи икономиката – наполовина ще бъде износът като ръст, ПЧИ ще са на същото ниво. На практика се ограничава потенциалът на икономиката да расте, заяви той. За него дефицитът може да е 2,5%, а не 2%, което би дало възможност поне половин милиард лева да бъдат усвоени като ресурс и да финансират много дейности. Като плюс той определи завишените разходи за образование, социалните агенции, приходните агенции – става въпрос за 230 млн. лв. повече в Бюджет 2016.

Липсата на допълнителни приходи в ДОО е основната причина да не подкрепим проекта, каза Димитров. А такива могат да бъдат осигурени чрез минималните и максималните осигурителни доходи, уточни той.

Димитър Бранков от БСК заяви и позицията на другите работодателски организации относно практиката за определяне на минималните осигурителни доходи – да се подобри работата на контролните органи спрямо сивия сектор, така че да се намали недекларираният труд и да се ограничат осигурителните измами. Предлагат и отмяна на текста от Кодекса за социално осигуряване, който залага определяне на МОД по длъжности и сектори. Относно определянето на МРЗ работодателите подкрепят предложението за обективни фактори за нейното определяне.

Бюджетът за енергийни помощи за догодина е недоразчетен, заяви от своя страна Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа. А догодина предстои либерализация на цените в енергетиката и цената на тока ще е по-висока, така че тези средства трябва да бъдат преразчетени, допълни той.

От синдиката са и за преразглеждане на размера на обезщетението за майчинство между първата и втората година, което отново остава замразено на ниво от 340 лева. Бюджетът за наука също е останал на “разгромните Дянкови нива“, а бюджетът на БАБХ не е разчетен да контролира данъка „Москов“, разкритикува Манолов. Той подчерта, че някои от принципите на бюджетиране трябва да се променят като философия и посочи за такива „парите следват пациента” или „парите следват ученика”. КТ Подкрепа настоява, че парите трябва да следват качествената здравна грижа, що се отнася до здравеопазването.

Още финансови новини четете в Investor.bg