Разходите за дъртата ладичка – повече от стойността й

В родното си село Лютиброд пенсионираният автобусен шофьор Иван Василев е известен като Иван Жигулата, защото открай време е любител на руските возила.

Последната му придобивка е 30-годишна Лада на около 125 хиляди километра, малко пообръгнала, но иначе класика в жанра. Купил я за една своя месечна пенсия от свои съседи.

"Дадоха ми и резервни части, абсолютно нови, за 150 лева. Да казвам ли цената, за която съм я взел? За 400 лева, с газова уредба, и сега й предстои едно боядисване и става нова", сигурен е Иван.

Освен това, по думите му, колата е доста икономична.

"Газ ми харчи - седем, седем и половина на дълъг път. Не й давам да ме изненадва да не може да запали, където и да съм ходил, все съм се върнал с нея", казва пред bTV собственикът.

Противно на мнението, че поддръжката на старите руски реликви става все по-скъпо, защото резервните части са кът, Иван не се оплаква, защото се е запасил с много: "Имам резервни части, да карат и внуците ми".

Но най-важното - не стъпва в сервиз, защото сам си е майстор. Въпреки това поскъпването на винетката го тревожи.

"Това е застраховка -158 за една година, и винетката 97 - 300 лева. Който взима малка пенсия, не виждам как. Може да се вози, ама трудно", пресмята Иван.

Като теглим чертата, излиза, че разходите за Лада-та за година надвишават стойността на возилото, защото трябва и данъкът да се плати, и прегледът, но Иван Жигулата си прави и друга сметка - нова кола не може да си позволи, а и на прякора си как да измени.