Доброволци четат уж за незрящи, но полза няма! Защо?

"Достъпът на незрящите до книги на български е сравнително ограничен, особено що се касае до аудиокниги, затова Съюзът на слепите в България - София стартира инициативата "Подари ми история". Това е призивът на доброволческа платформа, а към инициативата се включиха над 300 доброволци.

Оказа се обаче, че всъщност инициатор не е Съюза на слепите в България, никой не е съгласувал идеята с организацията и трудът на доброволците е отишъл напразно, защото записаните от тях няма да се ползват от незрящите.

Причината - записите не се правят в звукозаписно студио и естествено качеството им е много лошо, обясни пред Dnes.bg председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев.

Иначе инициативата си има и блог, на който четем: "Включи се и ти - прочети на глас стихотворение, разказ, повест, роман, научна разработка и т.н., които харесваш, и ги запиши в mp3 формат на компютър, диктофон или телефон. За да е напълно ясно каква е целта на записа, прочети в началото следният текст: "Записът е предназначен за ползване от незрящи и е направен в рамките на инициативата на Съюза на слепите в София: "Подари ми история". Съюзът на слепите в България ще публикува историята ти на достъпен за говорещи програми сайт, от който всеки незрящ може да я изтегли".

Е, оказа се, че това не е така.

"Досега съм приел само едни приказки, записани от деца, за да не ги обидя", обясни Долапчиев.

Според блога на инициативата няма никакви ограничения, свързани с възраст, дикция, изразителност и скорост на четенето. Важни били ентусиазмът и съпричастността, само че за незрящите това не е достатъчно, така че сега има записани над 500 произведения от доброволци, които никой няма да слуша.

"Съюзът на слепите си има звукозаписно студио и ползва услугите на професионални четци. Около 150 - 160 книги се записват всяка година и във фонотеката има над 7000 произведения", посочи Долапчиев.

Четците трябва да имат нужната дикция, интонация, звукът трябва да е изчистен от странични шумове. Не се прави така - всеки да чете каквото си иска и където си иска и да смята, че записът ще е полезен за незрящите, смята той.

Средно в Европа се плаща по 60 евро за минута озвучаване на професионалист, а Съюзът тук дава само по 6 лева. Причината и за това е ясна - лошото финансово състояние на организацията.

"Слава Богу, че още има хора с широки сърца", призна Долапчиев.

А иначе доброволци са си направили труда да запишат и читанка за трети клас наред с приказки на братя Грим, творби на Джани Родари, както и на Изабел Алиенде, Михаил Белчев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Христо Ботев, Рей Бредбъри, Иван Вазов, Николай Хайтов, Никола Вапцаров, Дамян Дамянов, Христо Смирненски, Елин Пелин, Оскар Улайд, Габриел Гарсия Маркес, Веселин Ханчев, Яворов.

Незрящите ученици обаче си имат компютърна програма, която разчита сканирания текст на учебниците и те отдавна не се озвучават.

"Преди 20 години имаше едни учебници, сега куцо и сакато пише учебници и знам кой учител кой ще иска, така че децата ползват сканираните учебници", обясни Долапчиев.