Задължителна казарма: Робство и 100% данък върху доходите

Започват сериозни стъпки по връщане на задължителната наборна военна служба (с промени в закона за Резерва Министерство на отбраната въвежда задължителен военен отчет за всички българи между 18–32г.), което си е повод за бърз коментар.

Идеята за задължителната военна служба засега се счита едва ли не за кьорфишек, но си се прокарва на седмица по лъжичка и става все по-реална.

Проблемът се обостря с оглед на:

1) прокси-световната война в Сирия, в която една срещу друга се сблъскват две наши познати съседки  -  Турция и Русия;

2) реалната угроза на Ердоган да му писне на феса и да пусне стотици хиляди (дори милиони) бежанци през границите със съседните му страни;

3) реално у нас си тече “тиха” мобилизация, а запасняците редовно са привиквани с повод или не из цяла България.

Наборната военна служба нищо чудно вече да е решена където трябва, затова е важно да знаем какво е тя в същността си.

Не малко ,  и при това доста образовани хора, въздишат по ползите от казармата и нуждата от наборна служба. Аргументите са разнообразни, но основните са:

- По-евтино е за държавата да го има този “ресурс”, стопил се при отпадането на наборната служба.

- Въпрос на патриотизъм и задължение към обществото.

- Целият свят е на тази вълна, това е консервативната (на Републиканската партия) американска визия за това да пазиш родината.

- Полезно е за физиката и психиката на мъжа, понеже поколенията се израждали и трявало някой да се “погрижи” за тях.

- Тя службата е като стаж, тоест полза има и за “стажанта”.

- В крайна сметка може да се направи “качествено”, без щети, така че хем вълкът сит, хем агнето — цяло.

Контра-аргумените

Задължителната военна повинност е престъпление срещу личността.

Тя е отвличане, робство и склоняване към най-страшното престъпление  -  убийството. В полза на държавниците и политическата дискреция. Защото нали няма съмнение, че войната не е друго освен убийство на хора от страна на дъжавата, но в по-голям мащаб… А който откаже да участва  -  е съден като дезертьор и изменник, което на места се наказва със смърт.

2) Робство, защото “А”  -  държавата , разполага с тялото и живота на “Б”  -  мобилизирания. Дали ще го накара да лъска ботуши, охранява военен обект/граница или бомрбардира хора, в единия случай, или просто ще го прати на плантация да бере памук  - няма никаква разлика по същество.

3) Що за аргумент е “че било по-евтино за хазната”?

Ами то най-евтино за хазната вероятно би било да избият пенсионерите и да падне голям финансова дерт. Аргументът за себепритежанието, за индивидуалните права и неотменимоста им — къде изчезна?

4) Икономически погледнато: задължителната военна служба е и 100-процентов данък върху доходите— през това време, жертвата не може да прави нищо друго, целият й доход е собственост на армията.

5) Ако човек е пацифист и предпочита да умре, но да не пипа оръжие, тази принуда реално изтрива личността, избора му и т.н.

6) Нищо патриотитично няма в това да подкрепяш правителството на страната си, когато иска да избива собствените си и чужди граждани, тоест да громи вместо да остави хората на спокойствие да живеят, работят и създават.

7) Вместо да се чуди как да вкара младите мъже в казармите в най-продуктивните им години, за да не стоят без работа, държавата да махне ограничения пред трудовия пазар - админстративното бреме, осигурителни прагове, МРЗ, колективни договори, трудности пред наемане/освобождаване.

С една дума  - единствената причина младите да не могат да намерят работно място и да се докоснат до занаят е поради смазване на бизнеса и бариери пред най-неопитните и нискоквалфицирани за влизане на пазара на труда.

Продължението четете тук

Коментарът е на Кузман Илиев, автор и водещ на предаването Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria, както и водещ на Денят ON AIR.